Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2017 сутрин, Рила)

Днес ще продължим да четем, за да довършим историята, тъй като сега сме в много вълнуващ момент. Това е Глава Девета от Пета Песен на „Шримад Бхагаватам”, „Възвишеният нрав на Джада Бхарата”.

„Шукадева Госвами продължи: „Мой скъпи царю, след като изоставил тялото си на елен, Бхарата Махарадж се преродил в много чисто браминско семейство. Имало един брамин, който принадлежал към династията Ангира и притежавал всички брамински качества. Умеел да владее ума и сетивата си, бил изучил ведическите писания и останалата допълнителна литература. Бил експерт в раздаването на подаяния, бил винаги удовлетворен, търпелив, много благороден, мъдър и независтлив. Бил себеосъзнат и се занимавал с предано служене на Бога. Постоянно пребивавал в транс. Имал девет също толкова квалифицирани синове от първата си жена, а от втората се сдобил с близнаци — братче и сестриче, от които момчето се казва, че било възвишеният предан и най-великият сред светите царе Бхарата Махарадж. По-надолу следва историята за раждането, което той приел, след като напуснал еленското си тяло.”[1]

Тук хвърляме поглед към браминските качества: себеконтрол, изучаване, познание, благотворителност, удовлетворение, търпение, благородни постъпки, мъдрост и липса на завист. Така че ако искате да се квалифицирате, ето списък. Има множество различни качества, които можете да добиете. Някои хора се раждат с качества; някои могат да придобият дадени качества; други пък не съумяват да придобият качества. Но тъкмо те са истинските кандидати за пътеката на милостта.

И така накрая, след като преживял едно раждане в животински вид, Бхарата Махарадж се върнал отново като човек.

„Понеже бил специално дарен с Божията милост, Бхарата Махарадж можел да си спомня събитията от миналите си животи. Макар да получил тяло на брахмана, той въпреки всичко много се страхувал от своите роднини и близки, които не били преданоотдадени. Винаги бил много нащрек при такова общуване, защото се боял да не пропадне отново. Затова се държал пред хората като безумец — тъпоумен, сляп и глух — за да не се опитват да го заговарят. По този начин се пазел от лошо общуване. Вътре в себе си винаги мислел за лотосовите нозе на Бога и възпявал Божията слава, което спасява човека от оковите на плодоносните дела. Така се избавил от атаките на непреданото общуване.”[2]

Това отново е много странно поведение – произхождал от браминско семейство, а се държал като глупак. Външно бил глупак, а вътрешно – преданоотдаден. Ако се вгледам в себе си, външно се опитвам да се представям за интелигентен, а вътрешно ми липсва преданост. Тогава кой е по-голям глупак – Бхарата Махарадж или ние?

На практика винаги има някаква разлика, някакво несъответствие между вътрешната картина, която имаме за себе си, и външната реалност – между идеалите и истината. Той винаги помнел, винаги бил осъзнат за грешките, които бил допуснал, и затова бил способен да поддържа нивото на съзнанието си. По същия начин и ние трябва да развием такава съкровена сърцевина на нашата убеденост. И в светлината на тази неизменна убеденост можем да продължаваме да живеем и да вършим каквото е необходимо.

В раса-шастрите ще прочетете за един специален тип бхава. Бхава е много пречистено, божествено, любящо отношение. Има различни видове, като бхава, вибхава, анубхава, вябхичари-бхава, множество разнообразни типове и категории. Но това, което искам да спомена тук е стхаи-бхава, неизменното настроение. Имахме гриха-стха церемония – да се задомиш, да се установиш в дом – стха. Тук е същото – стха, стхаи-бхава – стабилно установена, постоянна бхава. Ако постигнете някакво стабилно, дълбоко вкоренено разбиране и практика, тогава сте в безопасност, досущ като Бхарата Махарадж.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.9.1-2

[2] „Шримад Бхагаватам” 5.9.3