Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 6.09.2015 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

После в 1965 г. Шрила Прабхупада най-сетне пристигнал в Ню Йорк. И да ви кажа поверително, индийците имат много особено разбиране за Запада. Съвсем наскоро, преди 10-15 години, когато един друг индийски санняси искаше да пътува на Запад с учениците си, те носеха със себе си картофи за всеки случай. „Ако случайно на Запад няма картофи, поне да можем да си готвим нещичко.” Такава невинност!

И на нас ни се случи подобно нещо когато летяхме от Индия към Шри Ланка. Имаше една стюардеса, която като видя кантималите[1] ни, много се зарадва: „О, вие следвате дхарма, колко хубаво!” И започна да ни носи още портокалови сокчета и фъстъци. „Понеже отивате на това странно място, Шри Ланка! Кой знае какво има там!” Попитах я: „Вие излизали ли сте от летището?” Тя отвърна: „Никога! Моля ви, вземете това за всеки случай!”

И така, Прабхупада също пристигнал със своите амуниции, така да се каже, и заживял самичък в Щатите. Най-напред се приютил у едно индийско семейство, но сетне наел квартира в един много лош квартал на Ню Йорк, пълен с пияници. На горния етаж имал стая, а на долния – магазин. И вижте колко символично – табелата на магазина, останала от предишния собственик, била „Несравними подаръци”. И той изнасял лекциите си в помещението на този магазин, „Несравними подаръци”. Какъв символ! Онези, които започнали да идват, били съвсем обикновени хора от предградията на Ню Йорк. Шрила Прабхупада започнал своето проповядване и се сдобил с някои дребни аксесоари за обожание като олтар, гхи-лампа и т.н. Веднъж се случило един човек да пуши в храмовата стая и изгасил цигарата си в гхи-лампата. Мисля, че това е било изпитание за търпението на Шрила Прабхупада. Но той не го приел за твърде голямо оскърбление – да използваш свещената гхи-лампа за пепелник, Боже мой! Друг път някой донесъл руло тоалетна хартия в дар за ашрама. Бхактите били леко шокирани: „Какво е това?” Но Прабхупада бил много доволен, той казал: „Много добро дарение!” Това е началото, отнякъде трябва да започнем. Да донесем нещичко в храма, в ашрама! Така, в тези ранни години неколцина младежи се събирали около стария свами и го слушали, стремели се да следват и практикуват онова, което им предлагал.

Сетне през 1966 г. той учредил организация – Международното общество за Кришна съзнание (Искон). Тогава настъпили златните години на Шрила Прабхупада. В последвалите няколко години, хиляди се присъединили към него. Не е ясно дали в крайна сметка е имал 3000 или 5000 хиляди посветени ученици. Но тъй или инак, това си е едно малко село – 3000 човека. Обаче проповядването на това село достигнало целия свят. Затова неговите духовни братя разбрали и разпознали, че той е бил избран за тази цел. Отначало пътувал из Съединените Щати, после се върнал в Индия, а след това започнал околосветска кампания.

И тогава настъпило следващото десетилетие. Какво се случило през 1977 г.? Той напуснал този свят. Така за някакви кратки 11 години, най-сетне успял да сбъдне желанието на своя духовен учител след като 44 години медитирал върху него. Сетне отново преданите били сполетени от бедствие, когато техният любим Шрила Прабхупада си отишъл. После изминали още 11 години и какво се случило през 1988 г.? Шрила Шридхара Махарадж си отишъл. Защото всъщност Шрила Прабхупад имал мнозина приятели сред своите духовни братя, но с Шрихара Махарадж взаимодействал и проповядвали заедно много. Имали си споразумение помежду си. Прабхупада казал: „Аз ще свиря на мридангата, а ти ще проповядваш!” Виждате ли, толкова е хубаво! Сътрудничество означава разпределение на задълженията. И по-късно те служели заедно и проповядвали заедно. Така по естествен начин той считал своя духовен брат Шридхара Махарадж за много старши. Веднъж разговаряли помежду си на бенгалски, докато западните му ученици се опитвали да доловят по някоя дума, но не разбирали нищо. Шрила Прабхупада казал на западняците: „Ако можехте да чуете неговите заключения, щяхте да припаднете”. Затова било естествено, че след напускането на Шрила Прабхупада, някои от неговите ученици намерили подслон при Шрила Шридхара Махарадж. Както направил нашият Гурудев. Тогава също започнала една нова глава.

Но дори да имахме хиляди усти, те не биха ни стигнали да го прославим подобаващо. Може би имате някакви коментари за него или реализации?

Нанда Кумар: Имам само едно много силно впечатление от Шрила Прабхупада, защото имах щастието да срещна един негов предан през 1988 г. Това бе само 11 години след като Шрила Прабхупада си беше отишъл и е много трудно да се изкаже с думи атмосферата, която цареше в Нандафалва по онова време. Такава беше мощта на Шрила Прабхупада. Много съм щастлив, че вкусих това, въпреки многото противоречия, които последваха. Това наистина беше несравним подарък. Чувствам, че то продължава да живее вътре в мен. Невъзможно е да се изрази, но имам спомени, имам усещания, аромати, цветове – толкова много впечатления. Не зная дали следващото поколение може да почувства това или не. Може би не, не зная. Но съм сигурен, че Господ се грижи за всички и Той ще даде всекиму други различни прекрасни вкусове и спомени.

Свами Тиртха: Не зная дали имате информация за това, но той е трябвало да дойде в Унгария. Унгария е била в списъка за посещения през 1977 г., обаче в крайна сметка това не се е случило. Ала както Нанда Кумар спомена, преданите от онези времена казваха: „Всеки път, когато идваха проповедници, ученици на Прабхупад, имаха един много специален блясък в очите. Те донасяха присъствието на своя учител със себе си.” Това е още едно доказателство, че ние вярваме в съществуването на душата, а не в съществуването на тялото. И всъщност, без неговите усилия, без неговата жертва, нямаше да седим тук и да разговаряме. Мисля, че сме му вечно задължени.

(следва продължение)

[1] Кантимала – огърлица от мъниста туласи, каквато носят преданите