Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Каква е дефиницията за служене? Една дефиниция за служене е да поднасяш резултатите на дейностите си. Това е като бизнес обмен – то не носи удовлетворение на сърцето. Но друго определение за служене е неспирна и любяща медитация. О, това е по-добре! Такъв тип служене ни харесва – когато можем с обич да мислим за някого. Това е добро служене. Затова да мислим за Кришна, да Го възхваляваме, да възпяваме имената Му – това също се счита за служене. Непрестанна, изпълнена с обич медитация.

А как, с какви ресурси можем да извършваме нашето служене?

Отговори: С нашето време, с нашите способности. Със сърце и душа.

Свами Тиртха: О, стига! Бъдете по-практични! Забравете всички тези романтични духовни неща! Дайте нещо реално.

Отговор: Парички, ръчички.

Свами Тиртха: Правилно! Първото, което можете да вложите в служене са парите ви. Това означава дареното богатство. Затова във всеки храм, в който идете навсякъде по тази планета Земя, ще видите кутия за дарения – за да може да се ангажира тази способност в служене. Да ни се помогне да си спомним: „Чакай малко, аз имам шанс за служене.” Но въпреки че „парите са по-сладки от мед”, все пак те са нещо външно, това не сте вие. „Служене” означава „аз давам нещо”, нали? Но ако давате нещо, което не сте самите вие, а просто някакъв метал или хартия – това е много повърхностно.

Вторият начин за служене е вач – с думите. Когато говорите за Бога: възслава, проповядване – това е друг вид служене. Виждате, то е по-близо до вас. Не е някакъв външен обект, а ваша телесна способност. Ангажирате тялото си, речта си в служене.

Ако навлезем още по-навътре, какво е следващото ниво на служене? Да мислите за Бога, да Му посвещавате мислите си. Да нямате втора мисъл – Той да е първата. Това е нещо много съкровено. Толкова е трудно да разграничите между „моите мисли, моите чувства и мен самия”. Така че това сте почти вие!

И накрая на четвъртото ниво е прана; можете да служите с живота си, с дъха си. Това е когато посвещавате живота си на служенето. Виждате градацията: на първото ниво човек си мисли: „Мога да купя Бога или спасението с малко пари”. Съжалявам, не работи. Трябва да дадем всичко, да дадем живота си. Тогава може и да има някакъв отклик; а може и да няма – кой знае!

Но също, ако сме по-съсредоточени в своите практики, можем да следваме правилата, дадени от Бог. Да се следват всички обществени и религиозни правила и предписания – това също е като приношение, като жертва. И накрая, на най-висшето ниво, както казахте, предлагаме нещо напълно съкровено: с безкористна обич да посвещаваме себе си – това е према-бхакти.

Ето един добър съвет. Не е достатъчно първо да направите нещо, а след това да го поднесете. Най-напред свършвате работата, пък сетне казвате: „О, между другото, Господи, това е за Теб!” Не – най-напред се постарайте да Му го предложите. Той е на първо място.

Но знаете, понякога е трудно да разберем какво Му е скъпо днес. Какви са очакванията Му днес? Трябва по някакъв начин да питаме какво се очаква от нас. Разбира се, ако някой има пряка връзка с Бога проблем няма, можете директно да Го чуете. В случай обаче, че не е така, какво можем да сторим? Можем да направим списък с предложения. После можем да се помолим: „Скъпи Господи, имам желание да Ти служа днес с такива и такива дейности. Такова е моето намерение и приношение. Но Ти какво мислиш?” Така че моля ви, стремете се да се свържете, стремете се да се молите по такъв начин – имайте план, но бъдете готови да приемете Неговото мнение.

(следва продължение)