Sharanagati

Мисля, можем да се съгласим, че да си несебичен е много трудно – действаш, работиш, а няма нищо насреща. Служиш на своя Гурудев – и нищо. Готвиш сабджи, а той не го яде. Или пък мантруваш мантрите си, а не идват сълзи. Трябва да сте безкористни. И трябва да следвате дълга. Ако не можете да изпълнявате духовното си служене от посветена любов, тогава го правете като дълг.

Парите – като компенсация, като цел или като амбиция – са нещо много брутално, така че сме готови да бъдем малко по-несебични в случай, че няма финансова отплата. Но разсъдете, ако не получавате никакъв емоционален отклик, никаква добра дума, никакво „благодаря”, нищичко – тогава е много трудно да сте безкористни, не е ли така? На практика е невъзможно – стараете да действате, да действате, да действате, но после си казвате: “Чакай малко, безсмислено е! Този човек не ми обръща никакво внимание. Стремя се да служа, да дам най-доброто от себе си, но резултат няма!”

Така че да бъдеш наистина безкористен е много трудно. А какво се споменава в последния стих на „Шикшащака”? Нещо екстремално, казвам ви! Така че внимавайте! Не се молете за това прекалено много, понеже ще се случи.

“Кришна може да ме прегръща с любов…” О, това е хубаво! “…или да ме стъпче под нозете си…” А-ха, това е частта с несебичността. “… Може да разбива сърцето ми като се крие от мен. В крайна сметка, Той не признава никакъв морал…” Нека пропуснем тази част. “Нека прави каквото си иска, защото Той е единственият господар на сърцето ми и ще остане такъв завинаги.”

Така че това е моят стремеж – да бъда Твой безкористен слуга живот след живот. Това не е: “Дай ни хляба насъщен.” Живот след живот аз съм Твой безкористен, посветен слуга. Ако се молите по този начин, Кришна ще ви помогне да постъпвате в съответствие с думите си.

Несебичността е едно от големите качества на божествения, духовен човек. А другата е да избягва гордостта. Защото ако има слушатели е много лесно да си велик светец – ако много хора виждат колко си велик, ако са удивени от твоята жертвоготовност и всички тичат да ти служат, макар иначе да си голям отреченик. Затова много често можете да видите, че гурутата в началото са слабички, а в последствие коремите им нарастват.

Помислете за себе си. Засега формално вие все още не действате като аскети, но мисля, че всички ние се налага да се отречем и да посветим толкова много неща в живота си. Толкова много привързаности губим, толкова много желания остават неосъществени – това е отречение. Толкова много пристрастия трябва да изоставите – понякога насила, друг път достигайки по висша гледна точка. Затова се казва: каквото не дадете, него ще изгубите. Затова е по-добре да се дава. Така или иначе ще изгубим всичко рано или късно. На ковчега няма джоб. Какво можете да отнесете със себе си? По-добре е човек да бъде несебичен, отдаден и лишен от гордост.

Но когато и който и от вас да стане отреченик, моля ви, бъдете много внимателни, защото отречението генерира сила. Всъщност всички духовни практики генерират сила. Нали, ако възпявате мантрите си, бомбите се взривяват. Натрупвате, генерирате толкова много духовна мощ, че трябва да я вложите някъде, трябва да впрегнете тази енергия. Особено ако наистина сте се отрекли от земните амбиции. Ако не пилеете енергията си по светски амбиции, това ще доведе до повишаване на енергията, което ще създаде привлекателна аура около вас и някои хора ще бъдат затрогнати от тази аура. Но никога не вярвайте на лесното и евтино внимание. Никога недейте да се наслаждавате на ситуацията. Винаги оставайте слуга. Тогава сте на сигурно.