Sharanagati

Трябва да заплатим цената на всичко. Искаме да постигаме, да придобиваме, да се наслаждаваме – но трябва да си платим цената. И се казва, че обичайно в материалния свят се плаща в последствие. Най-напред можеш да се наслаждаваш – но по-късно трябва да си платиш! Също като в една голяма БИЛЛА. Влизаш и си мислиш: „О,о,о! Това, и това, и това! Мога да сложа всичко в кошницата си!” Но на изхода се плаща. За разлика от духовните неща, защото там първо трябва да платиш, а след това можеш да се наслаждаваш. Затова и много хора не харесват този вариант, понеже „Хей, как така?! Да платя предварително, без да съм получил нищо?!” Те са свикнали с другата версия: стреми се да вземеш, стреми се да се наслаждаваш – пък може някак и да избегнем плащането на края…

Мая няма предел; така че не можете да опитате всичко. И си представете: след като тази слугиня на Бога е неограничена в своите възможности, колко по-голям капацитет би трябвало да притежава самият Бог! Спомняте си историята с Нарада Муни, когато той рекъл: „Илюзия? Каква е пък тая илюзия?” Тогава Кришна незабавно надал ухо: „Искаш да знаеш какво е илюзията? Иди и се изкъпи в ей онова езеро.” А както знаете, водата е божествена благословия. Тя съществува при сътворението на вселената, идвайки от божествен извор. И истинската вода има способността да ви трансформира: да отмие цялата нечистотия, да ви промени, да ви кръсти – толкова много сила има във водата. Но онази вода била много специална, тя била омагьосана вода. Нарада Муни влязъл да се окъпе в езерото и настанала трансформация. Той изоставил тялото си на Нарада и от водите излязла прекрасна девойка. Влязъл Нарада, а излязла млада девойка. И незабавно когато някъде има млада и красива девойка се появява млад и красив младеж. Без това историята е непълна. И така, на сцената се появил млад принц. Той си помислил: „О, тя е толкова красива! Трябва да я взема за съпруга.” И цялата история се завъртяла: те създали семейство, народили се деца, настанало щастие, не закъсняло и нещастието… настъпили всевъзможни усложнения и многобройни страдания.  Дотолкова че деца измирали, царството пропаднало и т.н…. Така че ако си мислим, че можем да опитаме, да вкусим от всичко, това е невъзможно дори в ограничената равнина на материалното съществуване. И след толкова много неволи, изгубила съпруга и децата си, старицата се върнала при същото езеро. А когато отново се окъпала в него, оттам излязъл Нарада. За Нарада това бил само миг, макар междувременно да изтекъл цял един живот.

Така че в това отношение не бива да действаме постепенно. Не бива да сме реформисти: О, ще направя малък прогрес в този живот, пък в следващия може да напредна още мъничко. Не, в това отношение трябва да бъдем революционери. Хвърлете се! Но не се хвърляйте в мрака. Уловете се за дхотито на някой чист предан. Там трябва да се държим. Това е нашата революция – ние се хвърляме след преданите. И по такъв начин можете да прекосите пропастта. Всъщност не вие сте тези, които я прекосявате – защото някой ще ви подаде ръка за помощ и ще ви поеме.

Недейте да опитвате всичко, навсякъде е все същото. Все същото старо вино в нова бутилка. Трябва да помните примера със зрънцето ориз. Ако има една тенджера с ориз, ако опитате едно зрънце и то е несготвено – тогава може да разберете, че цялата тенджера е недоварена. А ние сме събрали толкова много опитност в тази материална сфера. Опитали сме не едно и две зрънца ориз, а стотици, хиляди… Отивате до следващата тенджера – и там същото. Ориз. Отгоре на всичкото несготвен. Затова нека сменим диетата. Нека минем на прасадам. Това е Милостивата Сампрадайа. Не се налага да опитвате от всичко. Защото ако посветим живота си да опитваме всичко – това означава не само хубавите неща. Всеки иска да получи щастие, но се налага да приемете и страданието. Всеки харесва каймака на кафето, но никой не иска да изпие утайката на дъното му. Само че едното не върви без другото. Затова ако опитате материалното щастие, заедно с него ще дойде и страданието. Защо да губим време да опитваме отново – утре! Днес не успях, и вчера не успях – но може би утре… Това не е интелигентно. Един знак би трябвало да ни е достатъчен да разберем.

Желанието за живот се нарича „тришна”. Нека го променим на „Кришна”. Тришна е желание, жажда. Но Кришна може да утоли нашата жажда. Затова да променим диетата.