Archives

Calendar

February 2023
M T W T F S S
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 23.06.2017 вечер, София)

Ето ни в тесен кръг. Макар Шрипад Крипадхам Прабху да ме увери, че за тази вечер нямам ангажимент, при все това не мога да устоя на привличащата сила на събралите се предани тук. Знаете, че утре ще имаме официална лекция в една много важна и сериозна конференция. Но кой знае дали ще сме живи утре. Затова по-добре да мантруваме днес, отколкото да мислим за утре. Ами ако вземем, че умрем? Изгубили сме възможността за утре, а и за днес.

Имаме само два шанса да разрешим този проблем. Единият е да живеем за мига. Не ни интересува нито миналото ни, нито бъдещето ни. Това е много популярно в наши дни: „Просто бъди, присъствай. Живей за мига.” Така и никога не разбрах защо това послание е толкова популярно. Въпреки всичко, ако фокусирате вниманието си в настоящия момент, губите интереса си и прекалената си обсебеност от своето минало и от своето бъдеще.

Това е едното решение. Но то е като да изгубите вниманието си. Другото решение е да развиете вечното си съзнание, да заживеете във вечността. Тогава отново няма ни минало, ни бъдеще. Обаче виждате ли разликата между двете решения? При първото решение имате само един миг, сегашния миг – който моментално отлита още щом помислите за него. Докато ако развиете съзнанието си за вечност, печелите всичко. Мисля, че това не е загуба, а печалба.

А пък във вечността – дали ще седим днес тук в храма или ще даваме лекция утре – е едно и също. Няма разлика. Затова смиреното ми предложение е да развием съзнанието си за вечност. Защото няма значение колко множество различни изолирани мигчета съберете един до друг, никога няма да получите вечност. Вечността не е съставена от малки мигове. Тя е съвсем друго измерение. По-добре да прескочим на онова ниво на реалност – колкото и нереална да ни се струва, и колкото и реални да ни изглеждат тези ограничени преживявания, пълни със страдания тук. По-добре да усъвършенстваме виждането си.

В „Брахма Самхита”[1] също е казано, че оттатък в Шветадвип, където е божествената сфера, почвата е от скъпоценни камъни, всяка стъпка е танц, всяка капка вода е нектар, а флейтата е най-добрият приятел. И там не съществува материално време – единствено несвършващият съвършен миг вечност. Това е виждането, което трябва да развием. Това е за нас съвършенството. Много хора търсят своето лично, индивидуално съвършенство. Но какво е мокша за нас? Нашата мокша е да възстановим своята изначална духовна позиция като душа. Душата не е лектор, не е бизнес-дама, нито каквото и да било друго, а екстатична любяща прислужница на Божествената Двойка.

Глупавият човек да стане умен – това е въпрос на образование. Интелигентният да стане мъдър – на това сам животът ще го научи. Мъдрият да стане вярващ – това е въпрос на религия. А верният последовател на религията да стане екстатичен влюбен в Бога – това е работа на Махапрабху.

Какво е нашето ниво? Глупец ли съм? Интелигентен ли съм? Верен ли съм или съм екстатичен? Независимо от нивото, нека започнем обучението си днес. Или образованието, или животът, или религията, или Махапрабху ще ни помогнат в този напредничав път на духовното развитие.

[1] „Брахма Самхита” 5.56



Leave a Reply