Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 02.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

И така, какво харесвате в Кришна? Анандини, какво е твоето предпочитание?

Анандини: За мен Кришна е всепривличащият и ме води в компанията на бхактите и Гурудев.

Свами Тиртха: Много хубаво. Други мнения?

Павитра: Трудно е да се отговори на този въпрос, но първата ми мисъл беше че макар да е себедостатъчен, Той харесва да има компания, и това е нашият шанс.

Свами Тиртха: Много добра бележка. И накрая, може би още една идея от теб, Теджасвини?

Теджасвини: Харесвам тази игривост на Кришна; как Той може да дойде толкова близо до нас, че да ни накара да забравим, че е Бог.

Свами Тиртха: Да. Величието на Бога, изобилието, всемогъществото Му – тези Негови характеристики всички религиозни хора могат да ги ценят и боготворят. Но в това има такава огромна дистанция! Да срещнеш всемогъщия Господ – ще се разтрепериш. Обаче когато Той е готов да се откаже – и още повече – да забрави за Своята божествена позиция, това е истинската скрита тайна. Как така Бог, който знае всичко и е съвършен във всяко отношение, започва да забравя?! Добре, понякога ние забравяме себе си. Познато ви е това чувство, нали? Но как така и Той прави същото? Да не би да не е Всевишният? Да не би съвършенството Му да е само частично. Чували ли сте за частично съвършенство? Какво е това? Или е съвършено, или е частично; трябва да е цялостно. И така, ако приемаме, че Кришна е цялостен и завършен във всяко едно отношение, тогава и неговата самозабрава трябва да е много специална божествена черта – когато Той е готов да забрави своето величие, когато е готов да се откаже от божествената си позиция, изискваща настроение на благоговение и страхопочитание. Когато идва съвсем близо. Той може да се наслаждава на божествената си позиция по всяко време, но когато се доближава – тогава историята започва да става интересна.

Така че за нас това е особено интересно – когато Той се прави на един от нас. Идва толкова близо, досущ като човешко същество. Разбира се винаги запазвайки божествената си природа. И не само природа, но и божествената си същност, божествената си божественост. Понякога ни я разкрива – повдигайки тук-таме по някой хълм. Тогава съселяните си измислят обяснения: „О, нещо съм се объркал, не съм видял правилно.” Това носи един много съкровен вкус на близко общуване с божественото по съвсем естествен начин. Това е, което обожаваме в Кришна – човешката страна. Когато се държи като човек, когато идва като човек.

Добре, но тогава какво ценим у човека? Телесната му форма? Или ценим интелекта му, или някакви други негови черти? Не, онова, което наистина ценим, което ни възхищава у човека е божественият досег в него, неговото духовно лице.

Това е, което харесваме в Бога – че Той е готов да дойде като човек. И това е, което ценим в човека – че носи божествена искра отвътре. Неговата духовна страна – това е, което истински ценим и обожаваме. И то е като пресечна точка – бхакти е пресечната точка. Кришна идва по-близо към тази покана, която преданият отправя. Преданият тича към Кришна и Кришна тича към предания. Всемогъщият Бог и отдаденият предан са непобедимо съдружие.

Моля ви, пазете това привличане, което изпитвате към Кришна. Трябва да започнем пътуването си, както и да достигнем местоназначението си – и двете.

(следва продължение)