Sharanagati

(из лекция на Свами Тиртха, 09.05.2017 сутрин, София)

(продължава от предишният петък)

„Великият брамин Джада Бхарата каза: „Мой скъпи царю и герою, всичко онова, което ти изрече със сарказъм, несъмнено е вярно. Всъщност това не са просто укорителни думи, защото в действителност тялото е носачът. Товарът, носен от тялото, не е мой, защото аз съм духовна душа. Няма противоречие в словата ти, тъй като аз съм различен от своето тяло. Аз не съм носач на паланкин; тялото е носачът. Несъмнено, както ти намекна, не съм се уморил, носейки паланкина, понеже съм непривързан към своето тяло. Ти каза, че не съм як и силен и подобни думи подобават на човек, който не познава разликата между тялото и душата. Тялото може да е дебело или хилаво, но никой учен човек не може да каже подобно нещо за духовната душа. Що касае душата, аз не съм нито як, нито кльощав, затова ти беше прав, когато каза, че не съм много силен. Освен това, ако целта на това пътуване и пътят, водещ към нея, бяха мои, за мен щеше да има много проблеми, ала понеже те нямат връзка с мен, а с тялото ми, проблеми няма.

Дебелина, слабост, телесни или умствени страдания, жажда, глад, страх, несъгласие, желания за материално щастие, старост, сън, привързаност към материални притежания, гняв, скръб, илюзия и отъждествяване на тялото с аза – всичко това са трансформации на материалното покривало на духовната душа. Онзи, който е потънал в материалните телесни концепции се влияе от всички тези неща, но аз съм свободен от телесно разбиране. Следователно нито съм дебел, нито кльощав, нито какъвто и да било от характеристиките, които ти спомена.” Неочаквани поучения от един носач на паланкин!

„Мой скъпи царю, ти ненужно ме обвини, че съм мъртъв, макар и още жив. В тази връзка мога само да кажа, че така е навсякъде, тъй като всичко материално си има начало и край. Що се отнася пък до това, че се мислиш за цар и господар, и че можеш да ми заповядваш, това също е неправилно, понеже тези позиции са временни. Днес си цар, а аз съм твой слуга, ала утре позициите ни може да се сменят – може ти да си ми слуга, а аз твой господар. Това са непостоянни обстоятелства, породени от провидението.

Мой скъпи царю, ако все още си мислиш, че ти си царят, а аз съм твой слуга, трябва да ми заповядваш, а аз трябва да следвам заповедите ти. Тогава ще кажа, че тези разграничения са временни и произлизат само от установилата се практика. Не виждам никаква друга причина. В такъв случай кой е господарят и кой слугата? Всеки е подчинен на законите на материалната природа; така че никой не е господар или пък слуга. Ако въпреки това смяташ, че ти си господарят, а аз слугата, ще приема това. Моля те, заповядай ми. Какво мога да направя за теб?

Мой скъпи царю, ти каза: „Негоднико, глупецо, безумецо! Ще те накажа и тогава ще дойдеш на себе си!” В тази връзка нека ти кажа, че макар да живея като невменяем и глухоням, аз всъщност съм себеосъзната душа. Какво ще спечелиш като ме накажеш? Ако ти си прав и аз наистина съм луд, наказанието ти ще е като да удряш мъртъв кон. Няма да има ефект. Когато наказват безумеца, той не се изцелява от лудостта.”[1]

Силни думи, а? Мисля, че наистина е неочаквано. Представете си, возите се на паланкин и изведнъж някой започва: „Ти не си никакъв цар и аз не съм твой слуга! Но щом искаш да играем, хайде, заповядвай ми! Какво да направя за теб?” Дразнещо е. Обаче тук се споменаха някои много важни неща, списъкът беше дълъг: „Аз не съм дебел, не съм слаб, не съм млад, нямам притежания, нямам телесно разбиране, нямам привързаности, нямам нищо. Аз съм душа.” Тази част на всички ни се нрави. Всички искаме да постигнем такова състояние на съвършено съзнание, когато никога не забравяме духовната си самоличност. И понякога сме нетърпеливи в стремежа си да постигнем това осъзнаване, без най-напред да се станали царе, сетне аскети, сетне елени, сетне безумци, без да сме били пожертвани или убити, и т.н. Не става толкова лесно. Така че ако искате да достигнете това ниво, подгответе се.

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 5.10.9-13