Sharanagati

„Прозвуча раковина и всички ваишнави се събраха в двора. Посетителите насядаха, за да почетат празничния прасадам. В израз на уважението си към отречените ваишнави,  грихастхите чакаха отстрани, възпявайки високо имената на Шри Гоуранга и Нитянанда. Всички започнаха да приемат прасадам с думите: “Према сукхе! Радвайте се на према!” Приемайки шак (или спанак) един ваишнава взе няколко къса в уста и възкликна: “О, с какво щастие Кришна Чандра се е нахранил с този шак!” Ядейки Кришна прасад, те всички бяха завладяни от мисълта как Кришна е бил удовлетворен. След като почетоха прасадам, всички се изправиха, възклицавайки: “Харибол!” с любов и преданост.”[1]

Виждате ли, животът в преданост е съвсем простичък. Единствено трябва да задавате някакви хубави въпроси, да изслушате хубавите отговори, да приемате хубав прасадам, и да се чувствате доволни когато Кришна е удовлетворен.

“Организаторите на фестивала събраха част от храната, останала от ваишнавите. Когато Ананд запита Йоги Бабаджи за това, той отвърна: “Тези остатъци от прасадам се наричат „нектарът на устните”. Който не желае да почете този „нектар на устните” поради кастово съзнание е преструвáн, лишен от равнопоставено виждане. Специално посетителите ваишнави пречистват всеки вид люде, понеже приемайки остатъците от храната им с любов, човек надмогва гордостта от потеклото си. А надмогне ли гордостта от потеклото си, той може да се сдобие с кришна бхакти.” Чувайки това Ананд Бабу, Малик Махашая и Нарен Бабу почетоха тези остатъци с голяма обич и преданост. Нарен Бабу каза: “Виждам, че единствено ваишнавизмът има чистотата да доведе до обединение между хората.”

Спомняте си този красив пример когато сте застанали на брега на едно езеро и хвърляте камъчета. Ако ги хвърляте в една и съща точка, по водата ще има хармонични вълни. Но ако всеки хвърля своето камъче в различна посока, това ще наруши образа. Така че трябва да съсредоточим енергиите си в служене на Кришна. Тогава ще има хармония. И дори преданоотдадените да спорят и да се карат, това също е хармонично. Защото те се карат заради Кришна. Ако се борим заради самите себе си, липсва хармония. Но ако поставим Кришна в центъра дори на борбите си, това е добре.

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура