Sharanagati

Когато Шука започнал да разказва „Бхагаватам” на Парикшит, всички полубогове пристигнали с кани нектар. Те отдали почитанията си на Шука и рекли: „Приеми този нектар, а в замяна ни дай нектара на твоите слова. Ние ще ти дарим нектара на безсмъртието, а ти ни дари нектара на кришна-катха, на разговорите за Кришна.” Шука обаче се замислил: „Нектарът на полубоговете не може да се сравнява с нектара на „Бхагаватам”! Все едно да се поставят едно до друго стъкълце и скъпоценен камък!” Тъй че той се изсмял на предложението на полубоговете и не ги дарил със словата на това свято писание, тъй като те са запазени само за преданите.

Трябва да посвещаваме вниманието си не само на беседите върху „Бхагаватам”, не само на лекциите, но винаги и на всички божествени теми. Защото в крайна сметка целта е цялото ни съзнание, цялото ни съществуване да се намагнитизират с божественост. Процесът започва със способността си да слушаме, и тогава стават чудесата. Ако правите разграничение между темите, които искате да слушате и избирате само най-добрите, само нектара, тогава ще почувствате щастие, ще се преизпълните с нектар. Има ли теми, които не са кой знае колко хубави на вкус, трябва да различавате дали да ги слушате или не, дали да им отделите внимание или не. Точно като светците: предложението било доста добро, можели да се сдобият с амрита, нектара на безсмъртието. Но те счели това за твърде незначително в сравнение с „Бхагаватам”. Защо? Защото разбирали, че съществува нещо оттатък безсмъртието. Какво има оттатък безсмъртието? Там има живот! Истинският живот, прогресивният живот започва отвъд безсмъртието.

Затова бихме могли да кажем, че темите на предаността са досущ като нектар именно по тази причина, именно с тази цел – прогресивното безсмъртие! Защото безсмъртието може да е нещо като кота нула. Но от гледна точка на предаността, то би трябвало да е развиващо се, вечно-нарастващо. Нека отделяме внимание на най-добрите теми; а тъй като „Шримад Бхагаватам” разказва единствено за дивната връзка с Бога, това е най-добрата тема за човешките същества. По такъв начин можем не само да се измъкнем от капана на материалното съществуване, но и да достигнем състоянието на прогресиращо безсмъртие.

Но не бива да си мислим, че ако сме прочели или чули всички стихове на „Бхагаватам” сме ги и разбрали. Ако някой вайшнава ви запита: „Защо не четеш?”, а вие отвърнете: „Прочел съм го вече „Бхагаватам”- това не е добър отговор. Защото разкритите писания са живи! И винаги когато сме в истинска нужда, отделим ли внимание на писанията, те ще ни дадат специфично послание. Дори в самия „Бхагаватам” се споменава, че не е достатъчно само от време на време да се слуша „Бхагаватам”! Там се казва: „Нитйам бхагавата севайа! През цялото време трябва да служите на бхагават!” На личност бхагават и на записания Бхагават. „Бхагават” означава това, което е свързано с Бога, с Бхагаван. Бхагават е два вида – в писмена форма и в личностна форма. Писмената форма е „Шримад Бхагаватам”, самата книга. А личността бхагават е вайшнавата. Тъй че как да се служи – непрестанно! Не само за седем дни, не само от време на време – непрестанно трябва да слушаме и да живеем според принципите на „Шримад Бхагаватам”. Служене към писмената му форма е да му отделяме внимание, да го слушаме; а служене към личностната форма е просто да служим, да отдаваме някакво служене.

Затова нека пречистваме ума си, за да умеем да избираме най-доброто. Само помислете какво било предложението тук? Нектарът на безсмъртието! Кой е такъв глупак, та да пренебрегне подобно предложение? Единствено сладките бхакти на Кришна. Защото тях не ги вълнува освобождението! Те не искат да оберат такъв незначителен плод какъвто е мокша. Безсмъртието е нищо за вайшнавите.

Разбира се, сега говорим пресилени думи. Защото естествено, ние искаме да достигнем духовното ниво, което е сат-чит-ананда. Сат – несекващо съществуване. Въпреки това ако някой дойде и ни предложи: „Хей, можеш да станеш безсмъртен, глътни ей това хапче!” Трябва да сме достатъчно силни да устоим и да отвърнем: „Не, мен ме вълнува нектара на „Бхагаватам”. Но подобен избор не може да се направи на основата на фанатизма. Единствено на основа на осъзнаването – когато сте УСЕТИЛИ що за нектар сее лее от темите за Кришна. Защото харесването и нехаресването винаги съществуват в този свят. И се дава съвета да се ИЗОСТАВИ умственото ниво. Повече от хората са на сетивното ниво, значително по-малко са онези на умственото ниво; но за да се развиваме духовно трябва да минем дори отвъд него.

Не говорим за процеса на Бхакти! Говорим за избора, за харесването и нехаресването, за различните нива на човешко съществуване. Най-висшето ниво на съществуване е тоталната отдаденост, която е едновременно обективна и субективна. И не забравяйте, Шрила Шридхара Махарадж винаги казва, че съществува свръх-субективна реалност. Защото Кришна е Субектът, а ние сме Неговите обекти. Не е така че ние виждаме Кришна, но Той ни наблюдава. И това вече не зависи от нашия избор. То е Неговият избор.