Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 14.08.2018, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

„Накрая двама отречени брахмани пристигнаха от Бенгал и Мадхавендра Пури, който много ги хареса, ги задържа във Вриндавана и им предостави всякакви удобства. Те двамата бяха посветени от Мадхавендра Пури и той им възложи ежедневната грижа за Бога. Това служене се провеждаше постоянно и почитанието към божеството стана много пищно. Така Мадхавендра Пури беше много доволен. По този начин обожанието на муртито в храма бе изпълнявано с голямо великолепие в продължение на две години. Тогава, един ден, Мадхавендра Пури сънува сън. В този сън Мадхавендра Пури видя Гопала, който каза: „Телесната Ми температура все още не е намаляла. Моля те, донеси сандалово дърво от провинцията Малая и намажи пастата по тялото Ми, за да Ме охлади. Донеси сандалова паста от Джаганнатха Пури. Бъди любезен да тръгнеш по-бързо. Тъй като никой друг не може да го направи, ти трябва да го сториш.” След като сънува този сън, Мадхавендра Пури Госвами бе много щастлив в екстаза на божествената любов и, за да изпълни заръката на Бога, потегли на изток към Бенгал. Преди да тръгне, Мадхавендра Пури направи всички приготовления за редовното почитане на божеството и възложи на различни хора разнообразни задачи. След това, за да изпълни заръката на Гопала, той пое към Бенгал. Когато Мадхавендра Пури пристигна в къщата на Адвейта Ачария в Шантипура, Ачария остана много доволен като видя екстатичната божествена любов да се проявява в Мадхавендра Пури. Адвейта Ачария помоли да бъде посветен от Мадхавендра Пури. След като го посвети, Мадхавендра Пури продължи към Южна Индия.[1]

И така, тук виждате един бизнес модел. Започваш като безпаричен просяк; сънуваш сън; след това установяваш голяма мисия, голям храм, голямо обожание; после сънуваш друг сън – и отново ставаш просяк. Независимо дали имаме или нямаме нещо, един трябва да е стабилно установеният фокус в живота ни – служенето и скъпата компания на Бога. Великолепен храм или сън под дърво – няма значение. Бъдете свързани. Ето този бизнес модел трябва да следваме. Може днес да сте в настроение да поднасяте храна и зърно в церемонията Аннакута. Но когато в съня ви Кришна ви призове за друго служене, бъдете готови да скочите.

Това са нектарните капки за днес. Мога ли да добавя и няколко горчиви капки? Не си мислете, че такива случаи съществуват само във ваишнавската история, от времената на легендите. Аз чувствам, че ние трябва да живеем по такъв начин, че да пресъздадем тези идеали, тези чисти условия. Моля ви, помагайте ми в това. Аз искам да го направя. Харесва ми, искам да виждам и да предлагам такива условия. Наоколо е пълно с толкова много глупост. Защо да се държим така? Защо не по духовен начин? Най-висшите неща са съвсем простички: идвате от Бога, принадлежите Му, вие сте души от Духа и помежду ви има жива връзка на обич. Защо е нужно друго усложняване? Какво още е необходимо?

Днес всички се съгласяваме, усмихваме се и казваме: „Да.” А утре? Утре се връщаме в обичайното си състояние. По-добре да подобряваме цялостното състояние на съзнанието си, за да можем да заживеем в чудо. Моля ви, помогнете ми в това.

Всички ограничения и всички недостатъци, които виждаме, са на по-ниско ниво.   Страданията, присъщи на материалното битие, са на по-ниско ниво. Вие не страдате от по-висшите същества. Не страдате от тежки болести… е, понякога се случва, но правим каквото можем. Не умирате от глад. Повечето ви страдания са на нивото на ума. Хората не страдат заради външните обстоятелства, а от това как ги възприемат. Много пъти животът ни се струва толкова труден. „Оплаквах се, че нямам обувки, докато не видях човек, който нямаше крака.“ Така че издигнете нивото на съзнанието си. Недейте да засядате в калта на своя ум. И моля ви, правете разлика между тези различни нива на реалност на страданията – телесното, менталното. Всички умствени проблеми, които имаме, не са духовни. Не са! Веднъж достигнем ли духовното ниво, ще трябва да преоценим средата си.

Махдавендра Пури бил много щастлив когато бил беден просяк без пукната пара. Без пари, без социални осигуровки, без пенсия, без роднини, без съратници, без храна. Обаче можел да мечтае. След това започнал да служи в храма. По цял ден бил зает с различни служения, готвел, предлагал. Но всъщност бил твърде обусловен от просешкия си живот – пак не ядял нищо. Единствено вечерно време малко млечни продукти. И може да кажете, че и ние сме като Мадхавендра Пури. И ние привнасяме в духовния си живот предишната си обусловеност. Преди сме се оплаквали, сега също се оплакваме. Но спомнете си думите на Гурудев: „Какъв е вашият киртан?”

(следва продължение)

[1] „Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 4.103-111