Sharanagati

Обикновено приемаме, че е редно да се възхваляват висшестоящите. Ала ето, в своята неповторима песен “Шри Кришна Чайтаня Прабху доя коро море” Нароттам дас Тхакур прославя своите духовни братя. Те били трима добри приятели; споменато е в последния параграф: Шринивас, Рамачандра и Нароттам. Били трима велики проповедници. И имали толкова съкровена връзка, че Нароттам дас Тхакур, който бил, така да се каже, най-прочутият и най-влиятелният, въпреки всичко възхвалявал и жадувал за компанията на своите духовни братя Рамачандра и Шринивас.

Виждаме същия пример и с духовните братя на Бхактиведанта Свами Прабхупада. Като онзи прекрасен Кришнадас Бабаджи, който бил духовен брат на Прабхупада и на Шридхара Махарадж. Той пеел песните, писани от Шрила Шридхара Махарадж, в ежедневната си практика.

Това е много добър пример. Да не се карате и да не си завиждате. Вместо да си завиждат, те се възхвалявали и пеели песните един на друг! Вие имате ли толкова широко сърце? Някой от братята или сестрите ви написва красива песен за Кришна – когато я чуят, хората се разплакват неудържимо – а какво усещате вие в сърцето си? “А, не е кой знае какво.” Често се случва така. Казват си: “Аз бих написал по-хубава.”

Ала истинското нещо е да разпените нектарния океан на своите чувства – тогава ще се появят съкровищата. Трябва да оценяваме служенето на другите. И е много лесно да говорим за това теоретично. Но, например, някой подрежда цветя, или каквото и да е друго на олтара, а вие идвате и го пренареждате: “Не, не се прави така. Само както аз искам!”

Затова, нека оценяме служенето на останалите. Това е пътят, посочен от великите ачарии. Понякога, за щастие, виждаме и добри примери!