Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 11.05.2019 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Въпрос на Гита Говинда: В Пета Песен на „Бхагаватам“ има един стих, че „Онзи, който не може да избави подопечните си от пътя на повтарящото се раждане и смърт, никога не бива да става духовен учител, баща, съпруг, майка или почитаем полубог.”[1] Човек може да пита духовния си учител за напътствие в някоя житейска ситуация, но откъде да добиеш увереност дори да питаш.
Свами Тиртха: Просто питай.
Гита Говинда: Добре, но аз не съм сигурна, че мога да се погрижа даже за себе си. Как бих могла да се грижа за някой друг?
Свами Тиртха: Затова недей да заемаш тази позиция, недей да ставаш гуру.
Гита Говинда: „Баща, майка, учител или полубог”.
Свами Тиртха: Добре, недей да ставаш полубог. Виждам, че сега имаш увереността да питаш. Но не съм съгласен за едно. Докато си мислим, че „Аз ще спася този човек. Аз действам, аз постигам…“ Не поставям под въпрос авторитета на „Бхагаватам“, но виждате ли, можем да разберем погрешно нещата. Както е казано, фалшивите концепции остават с нас много дълго време. Гурудев например беше много чувствителен относно изказа. Ако някой започнеше да му казва: „Откак станах бхакта…”, той веднага го прекъсваше: „Моля? И ти си мислиш, че си станал бхакта?” Така че той беше много остър в това отношение. Не смей да си и помисляш! Или пък друг начин на изразяване: „Направил съм двама бхакти в тази проповедническа кампания.” Веднага прерязваше това. Защо? Защото ти не можеш да направиш някого предан. Преданият си е там, просто чака възможността, не ти го „правиш“. По същия начин, не можем да освободим някой друг, дори не и самите себе си. Но за щастие имаме спасители. За щастие имаме наставници, които ще ни помогнат да достигнем освобождението.
По същия начин, ако сме посветили живота си… Ако си казал: „Мой скъпи Господи, от днес аз съм Твой!” и след това Той започне да те поставя в различни условия и позиции, нима можеш да речеш: „Не, не, не, според шастрите аз не мога да правя това”? И започваш да цитираш на Кришна философията, стараейки се да Го убедиш, че греши. „Не, не, не, това няма как да стане.”
Например, въпреки че се чувстваш напълно неквалифициран, се налага да станеш цар – тогава трябва да станеш цар. Ако това се очаква от теб като божествено служене, трябва да го направиш. Ако избягаш, това е фалшиво его. Това е, когато казваш: „Аз съм най-незначителният“. А ако просто кажеш: „Да, ще поема тази задача; Ти искаш от мен да бъда цар – ще приема” – тогава това е отдаденост. „Каквото поискаш, ще го направя. Нека танцувам, нека танцувам, нека танцувам така, както Ти искаш.“ В началната фаза искаме да танцуваме така, както ние пожелаем. Искаме милост според нашето разбиране.
Баладев: И според нашите нужди.
Свами Тиртха: Така че какъв е ключът към успеха? Ключът към успеха е отдаден поклонник и всемогъщ Бог. Това е гаранцията за пълен успех.

1.  „Шримад Бхагаватам“ 5.5.18