Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 05.01.2013, сутрин, София)

(продължава от предишния петък)

Нека ви разкажа една история, истинска случка. Веднъж чествахме някакъв празник в Маяпур – това е рожденото място на Махапрабху. Там срещнах мой по-старши приятел, много добър духовен брат на моя Гурудев, дълбоко свързан с него. Не щеш ли той каза: „Искаш ли да се срещнеш с един сахаджия?” Знаете, сахаджия – това е нещо като най-опасен еретик, имитатор. Бях леко шокиран, но казах: „Да!” Тогава поехме из мъничките улички. Обичайният пейзаж в това толкова изолирано свято място в Индия е полуразрушени сгради, дори храмовете изглеждат необичайно. Настроението е доста лежерно – никой не критикува, никой не обръща внимание на външните формалности. Сетне свърнахме от главния път и изведнъж влязохме във вълшебна градина. Всичко вътре е красиво; навън – боклуци и руини, а вътре – смарагдова зеленина. Много красиви храсти, подстригани в изящни форми. Атмосферата е умиротворена, а в средата на вълшебната градина се издига прекрасен павилион. Всичко е чисто – онези, които са посещавали Индия, знаят какво означава това. Всичко е толкова необичайно и толкова красиво. Имаше и един слуга, който също си вършеше спокойно работата. Трябваше да изчакаме няколко минутки и накрая нашият човек дойде. Мъж с красиви дрехи, с красиви коси. Излъчването му беше много деликатно и чувствително. Моят по-възрастен приятел, Шрила Трипурари Махарадж, го познаваше отдавна. Започнаха да разговарят като стари познати, човекът разказваше с какво се занимава – че превежда някои важни книги на английски. Така всичко изглеждаше съвсем наред. Ала накрая той попита: „Кажете ми, наистина ли ме считат за сахаджия?” Тогава Трипурари Махарадж се опита да го успокои. Но когато се сбогувахме и си тръгнахме, той ми каза: „Виждаш ли, той не е там! Не е на реализираното ниво. Защото все още го интересува мнението на останалите – дали го смятат за такъв или онакъв.” Ако си съвършен, хич не ти и пука дали хората те считат за голям светец, или за голям мошеник. Ти сам трябва да теглиш чертата в живота си. Не е важно мнението на околните, нито образа, който си изградил за себе си. Както човекът, който казвал „да” винаги се съгласявал: „ами да, такъв съм”, така и истински съвършеният човек приема: „Да, такъв съм”. Славно ли е да станеш човек, който винаги казва „да” на духовния си учител?

Отговор: Да.

Свами Тиртха: О! Но внимавайте, когато духовният ви учител започне да ви възхвалява: „Скъпи мой, какъв късметлия съм да те имам в моята група!” „Да, Гурудев! Голям късметлия си.” „О, скъпи мой, ти си като ангел-спасител за мен!“ „Така е, Гурудев!” Така че внимавайте, дали винаги искате да казвате „да” или не.

Но никога няма как да знаете какво е мнението на вашия доброжелател за вас. Може да си мислите: „О, моят учител не ми обърна внимание ни веднъж през целия ми живот. Аз винаги месех чапати в кухнята, докато той разговаряше с братята ми, а не с мен!” Но ако можехте да нададете ухо в стаята и да чуете техния разговор: „Това момче, което прави чапатите, е толкова добро! То е най-свидният ми бхакта!” Така че никога не можем да знаем какво е отношението на наставниците ни към нас.

Същото е и с Кришна – няма как да знаете кой Му е най-скъп. Невъзможно е! Затова трябва да се отнасяме към всички много добре. Понеже не можем да знаем кой е избраникът на Кришна. Това е много важно – няма как да знаем кой е скъп на Бога. А Той не е дошъл за високопоставените свещенослужители, не. Той идва за клетниците.