Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 27.02.2007, София)
Въпрос: Да речем, че помагаш на много хора без да искаш нищо в замяна. Обаче правилата в обществото са различни. Основават се на търговски принципи. Понякога ако направиш нещо за някого, той го оценява. Но мисля, че в повечето случаи те взимат за глупав или смахнат. Как да се справяме с това?
Тиртха Махарадж: Продължавай по същия начин! Искаш да се доказваш ли? Докато искаме да се докажем, това не е безкористно служене. Постъпките са най-доброто служене, постъпките най-добре изразяват състрадание. Обаче понякога е невъзможно. Отсрещната страна не е готова да приеме никакво служене от теб. Тогава как можеш да проявиш състраданието си? Има начин. В медитацията си, да речем. Ала дори на нивото на медитацията и молитвата можете да извършите насилие: “Моля те, Господи, накарай го да разбере това, което аз знам!” Често се молим по този начин! “О мой Боже, моля те, превърни го в бхакта!” И си мислим: “О колко съм състрадателен, понеже се моля за неговото духовно благополучие.” Ала всъщност извършваш духовно насилие. Искаш да се намесиш в кармата му, в неговия път…
Тогава как да се молим хубаво, правилно? “Моля те, Боже, стори гладък пътя му. Нека бъде както Ти искаш, нека бъде добре за него, а не както аз мисля.” Безкористната медитация е молитва за духовното благоденствие на другите.
Нас не ни вълнува да доказваме себе си. Ако учителят ни е казал: “Прави това и това” – правим го. Понякога недоволството на останалите всъщност е комплимент. Да вземем съвсем простичък пример: учениците в една класна стая – те до един се оплакват от строгия учител. Това е дълг на ученика. Все недоволстват: “Толкова е непоносим, толкова е взискателен!” Ала след двайсет години кой учител ще помниш? Точно този! Така че днешното мрънкане е комплимент за след двайсет години.
Веднъж един преданоотдаден посетил свой стар приятел, свещеник. И свещеникът го попитал: “Скъпо мое момче, колко се радвам, че дойде; как си?” Той знаел, че младежът практикува бхакти. Момъкът отвърнал: “Ох, малко съм загазил. Моят гуру е много строг с мен.” Какво казал свещеникът? “Много добре, момчето ми! Ти си късметлия!” От едната страна оплакване, от другата – комплимент.
Така че ние не желаем да се доказваме. Ако действаш в съответствие с абсолютната истина, не се налага да се доказваш. А и не забравяй, в компанията на глупци единственият нормален ще бъде считан за глупак.


Leave a Reply