Sharanagati

(продължава от предишния петък)

Четвърта точка е „Задавайте въпроси на гуру и следвайте напътствията му”. И така, не е достатъчно просто да питате, трябва и да следвате. Затова в нашата традиция е казано: не е задължително да питаш, но ако питаш, трябва да приемеш и отговора. Така че бъдете внимателни. Да попиташ садху означава, че трябва да последваш отговора. Ако не си готов да приемеш отговора, по-добре не питай.

И така, запитвания – но на какво ниво? Ежедневно ниво, материална платформа, житейски проблеми? Или някакви теоретични, философски въпроси? Или въпроси касаещи раса? Раса са божествените чувства в сърцето към Бога. Има различни нива на запитване и един истински учител може да ви даде отговори на всички тези различни нива. Които идват с притесняващи въпроси, ще получат много бързи и лесни отговори, за да се отърват от тях. Онези, които запитват по-задълбочено, по-сериозно, ще получат различни отговори. А има и такива, които задават въпроси от най-висш тип; тогава това не е просто запитване, а разговор, обмен.

Така че трябва да усъвършенстваме запитванията си. Но докато не знаете за какво трябва да питате и за какво не, по-добре питайте. Защото най-напред трябва да разберем какъв тип въпроси да задаваме, обаче не спирайте там – бъдете готови и да следвате. И както споменахте, гуру трябва да е строг. Затова трябва да сме много внимателни какво да питаме. Защото ако зададете въпроса: „О, Гурудев, какво да направя?”, той ще ви даде окончателен отговор, обаче въпросът е дали ще можете да го последвате или не? Представете си, отивате при духовния си учител и питате: „О, Гурудев, би ли ми казал моля какво трябва да правя в живота си?” И той ще ти каже: „Просто изостави всички материални привързаности и бъди щастлив в духовното предано служене.” Тогава ще отвърнете: О, това е много хубаво, но имаш ли по-лесна версия?“ Затова учителите са много внимателни с отговорите. Истинските учители ви помагат да израствате в своята посветеност. Нашите учители виждат какво е положението ни. Гуру разбира, че днес можем само да измием пода, не повече. Затова той ще ни даде задачата: „Би ли измил пода моля?” Тогава ще започнете да изпълнявате заръката. По-късно той ще ви дава все по-отговорни задачи. И когато действително стигнете до нивото да зададете истински въпрос, ще ви даде и истинския отговор, щом сте готови да го приемете. И така, запитвания и следване на наставленията.

После петата точка е „Следвайте предшестващите учители и собствения си духовен водач”. Понякога се нуждаем и от духовни дядовци. Защото каква е позицията на бащата? Налага му се да поправя всички грешки на синовете и дъщерите, защото на него е отговорността. Но каква е позицията на дядото? Винаги е милващ и щастлив: „О, няма страшно”. Понякога непосредственият ни наставник може и малко да ни сгълчи, но духовният ни дядо никога не ни се кара, а казва: „О, мое скъпо момче, просто продължавай, не го взимай присърце, не се обезсърчавай.” А да се радвате на благословиите на предшествениците – учители, гуру, наставници, ачарии – това можете да постигнете единствено чрез служене на прекия си учител. Дядото е много удовлетворен когато внукът служи на бащата. Трябва да станем смирени синове на традицията. Тогава ще можете да се радвате на пълната ѝ благословия.

Следващата стъпка е: „Бъдете готови да пожертвате всичко заради Бога”. Това е шеста точка. Много висше изискване е, но такова е едно от качествата на учениците – да са готови да пожертват всичко в името на божественото служене. Доста е изискващо, нали? Обаче трябва да решим дали искаме да навлизаме все повече и повече в лабиринта, или искаме да намерим пътя навън.

(следва продължение)