


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
Oct
19
(от лекция на Свами Тиртха, 18.08.2017 сутрин, Лудащо)
Трябва да се завърнем в божествената реалност. С цялото си смирение, с всичките си сили ви умолявам: постарайте се с най-доброто от себе си, и с малко повече.
Изначалната функция на душата е жива и любяща връзка с Бога. Хари, гуру, ваишнава – те всички служат на нашето благо. Духовният живот е много фино нещо. Затова трябва да сме много внимателни, много чувствителни за желанията на Върховния.
Но как да преведем тези висши идеали в приложение на практика? Защо трябва да оставяме хората да умират с разбирането, че са телата? Нека им помагаме да разбират, че са души! Ако самите ние започнем да постигаме нещо духовно, междувременно нека помагаме и на останалите да се доближат до духовно осъзнато ниво. Ако искате раните ви да се излекуват, стремете се да лекувате раните на другите.
Но защо трябва да говорим за рани? Раните не съществуват, те са илюзия. На душата няма рана. Атман е съвършен. Къде са тия рани? Те са по тялото и по ума. Отървете се от ограничените разбирания. Идентифицирайте се като интегрална част от съвършеното Божие творение. От божествена перспектива тялото и умът са такава груба илюзия, че даже не съществуват. Те са фалшива концепция. И тогава всичките ви проблеми изчезват. Това е чудо! Едничко нещо – а намирате отговор на всичките си въпроси. Много е специално! Ние си мислим, че трябва да вървим стъпка по стъпка и първо да намерим решение на това, после да осъществим онова, пък може би след и аз не знам какво, ще постигнем нещо си… Не! Тъкмо сега. Ако не можете да сте щастливи днес, как очаквате, че ще сте щастливи утре?
Защо? Защото възможността за служене не е даденост. Възможността за служене е дар. Така че не е сигурно, че утре ще можем да го вършим. Точно както тази мела – днес все още можем да направим нещо. Утре тя вече просто ще е свършила.
Но всъщност тя никога няма да свърши. Ето го нашето интензивно съвършенство. Макар материалното проявление да се разпада, същината ще остане с нас. И така, ако започнахме с това: че се нуждаем от такава духовна практика, от такъв Бог, от такова съвършенство, които можем да споделим, според които можем да живеем, тогава ето го нашият начин, по който се стремим да усещаме това.
Аз тайно наблюдавах някои от вас. Веднъж видях, че някой беше заспал и беше толкова очевидно, че това е от служене. Защото тази бхакта беше служила толкова много, че просто се разпадаше, но вместо да се разпадне, тя се опитваше да събере сили, за да продължи към следващото служене.
Санатана: Индулекха.
Свами Тиртха: Добра догадка. Имаше и други тайни. Но мисля, че всички имахме възможността да зърнем такива скрити моменти. Скрити епизоди.
И трябва да изразя своята благодарност на всички предани, които участваха в организацията на тази мела. Някак стана така, че мечтите ни се сбъднаха. И много хубаво, че той не присъства в тази зала, но мисля, че Януш трябва да бъде поздравен с овации.
Ала най-дълбоката благодарност е за тези, които присъстваха като гости. Защото без тях, без вас, е безсмислено да се организира каквото и да било. Ако няма кой да изяде храната – каква полза от готвене? И също трябва да спомена с разбито сърце колко много от бхактите ни липсваха. Отсъствието им бе трудно да се понесе. Но може би те искат да ни научат на заключението на Махапрабху, че раздялата е най-висшият принцип. Въпреки всичко, аз усещах присъствието им. Вие служите на своя учител по-добре от всичко, което аз успях да поднеса на моя. И съм сигурен, че всичките ви доброжелатели и наставници са много удовлетворени от това служене.
Leave a Reply
