Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 06.01.2018 вечер, София)

Тези дни говорим за взаимоотношенията. Взаимоотношенията създават човека, те изграждат човека. Без връзките му, не можем да разберем кой какъв е. Най-силното щастие и най-големите притеснения извличаме от връзките си. Това означава, че те са нещо много важно в нашия живот.

Връзките надхвърлят човешката раса. Свързани сме с кучето си, нали? Виждате, това е нещо важно, влагаме много служене там; но служим с готовност. Понякога сме свързани и с някой комар. Не е много приятно, но това също е връзка. Друг път край нас има хора. Едни се държат като приятели, други като врагове, трети като комари. Но има и такива, които се държат като духовни братя и сестри. Те са ни пратени от Бога. Всевишният се грижи за нас, като ни дарява компанията на свети хора наоколо. Това е нещо несравнимо. То също надхвърля човешката раса, понеже тези край нас са ангели. Хубаво е да имаш ангели за приятели и доброжелатели.

Кой е ангел? Пратеник Божи, нали така? А сред всички тези ангелски същества и свети люде около нас, един е изключителен – той е нашият архангел. Нашият спасител, който ще промени живота ни. Който ще ни преобрази и от изгубени ще се въздигнем. Този архангел, върховният ангел, изпратен ни директно от милостивия Бог, е нашият спасител и учител. Гуру е такъв – ангел-хранител.

Веднъж моят Гурудев дойде в дома ми, когато бях млад. Влезе в стаята ми като същински ангел. Беше слаб, цял облечен в бяло и макар да не показа крилете си, аз ги усетих. Беше такова неземно преживяване! Стаята си е същата, животът си е същият, аз съм си същият; но идва още някой. И, мои скъпи братя и сестри, това промени живота ми. Преди бях съвсем изгубен. Е добре, и сега съм изгубен, но тогава бях още по-изгубен.

Защото, честно казано, бях много неудовлетворен от този живот. Имах всичко, за да съм доволен, обаче не намирах причина защо трябва да живея тук? Защо трябва да преминаваме през цялата тази опитност, която ни очаква? Ако идваме от забвение и ще свършим в забвение, защо да прекарваме тези шейсетина години тук? Безсмислено е. Ала после разбрах, че има ангели. Че има вечен живот, истински живот, отвъд този ограничен опит тук. И ако можем да открием пътя си извън лабиринта на живота, защо да навлизаме в този лабиринт? Нека поемем навън.

Затова съм вечно задължен на моя духовен учител, който влезе в живота ми като ангел, хвана ме за ръка и ми даде всичко, което имам. Нашите учители препоръчват да следваме ангелите. Какво ще се случи, ако се оставиш да бъдеш хванат за ръката от ангел? И ако започнеш да следваш този ангел? Най-вероятно и ти ще станеш ангел. Може би все още криеш крилете си, но първите перца вече растат.

Е добре, това беше едно много романтично встъпление. Но ние отчаяно се нуждаем от нещо истинско и красиво. Аз искам да живея с ангели. Затова моля ви, ставайте все повече и повече ангели, за да можем винаги да оставаме заедно.

(следва продължение)