Sharanagati

(продължава от предишния петък)

И така, “Шивананда Сена каза: “Днес Ти ме прие за Свой слуга и подобаващо ме наказа заради моето оскърбление. Мой скъпи Господи, Твоето наказание е безпричинната Ти милост. Кой в трите свята може да проумее истинския Ти нрав? Дори Бог Брахма не може да постигне прахта от Твоите лотосови нозе, ала при все това те докоснаха моето злочесто тяло. Днес моето раждане, семейство и дейности се увенчаха с успех. Днес постигнах осъществяването на религиозните принципи, на икономическия разцвет, на удовлетворението на сетивата и в крайна сметка на преданото служене към Бог Кришна.” Когато Нитянанда Прабху чу това, Той бе много щастлив. Изправи се и прегърна Шивананда Сена с голяма любов. Силно зарадван от поведението на Нитянанда Прабху, Шивананда Сена се зае да намери квартири за всички ваишнави, начело с Адвейта Ачария. Една от характеристиките на Нитянанда Прабху е неговата противоречива природа. Когато Той се разгневи и ритне някого, това всъщност е за негово добро”[1]

Мисля, че тази част от историята е достатъчна за днес, тъй като това е тема за обсъждане и медитация. Често сме обсебени от това да анализираме поведението на другите, въпреки че първата ни задача е да анализираме самите себе си и собственото си държание. Ако някой постъпва по много необичаен начин, това си е негова работа. Наша работа е каква реакция, какъв ответ даваме. Защото в един смисъл, до определена граница трябва да виждаме, че каквото и да ни се случва, то е плод на предишните ни деяния. Дори ако се чувствате малко малтретирани. Но разбира се, ако това мине отвъд предела, трябва да използвате мозъка си дали е благоприятно за вас да го търпите, или е благоприятно за другия да доминира по такъв начин. И ако след като го обмислите стигнете до извода, че „може би не”, тогава сложете край на тази практика.

Има различни начини да се спре една лоша практика. Да речем, че някой ви тормози – как можете да го спрете? Отивате да се боксирате с него и го поваляте? Звучи леко насилствено. Другото решение е да избягате. Обаче не е достатъчно смело. Ако има битка, като цяло има две части от тялото, които можете да използвате – краката си и ръцете си. Ръцете използваме, за да се сражаваме, а краката – за бягство. Ако един кшатрия използва краката си вместо ръцете, значи е страхливец, но ако един брамин използва ръцете си вместо краката, значи е глупав. На брамина му е позволено да избяга, няма проблем за него, обаче за кшатрията не е добре да се откаже от задачата. Точно както в случая с Арджуна – Арджуна бил боец, той трябвало да се сражава за божествената кауза. Не му било разрешено да избяга. Ала всъщност той не се биел срещу другите, той се биел за някаква по-висша цел. Това трябва да бъде принципът – ние не се сражаваме с някого, не се борим срещу нещо, борим се за нещо. И така, дилемата на Арджуна била разрешена по този начин: “Не трябва да се сражаваш срещу тях, но прави каквото Аз ти казвам; бий се за нещо, бий се за истината”.

Но има и други начини да се разреши даден конфликт, не е само сражение или бягство. Например, можете да започнете да възхвалявате онзи, който ви атакува. Ако някой ви напада с груби думи, можете да кажете: „О, Прабху, словата ти са като приношение на цветя в лотосовите нозе на нашия Бог. Днес по твоите благословии аз мога да постигна съвършенство.” И ако този човек е поне малко ваишнава, незабавно ще дойде на себе си. „Толкова си велик, толкова добър, така добре възпитан.” Ако получите такова послание, ще ви се наложи да действате съответно. Обаче ако не се получи, можете да използвате втори метод – да му отклоните вниманието: „Добре, Прабхуджи, нека приемем малко прасадам.” Обичайно това върши работа. Защото особено съпругът – това е малък съвет към съпругите – когато той си дойде у дома, а прасадамът не е готов, недейте го подхваща за сметките! Най-напред прасадам, след това лошите новини! Тогава ще може да ги понесе, инак е като разярен бик. Така че отвличането на вниманието е вторият метод. Третият е да започнете да го подкупвате. Това означава да му дадете нещо много по-добро и тогава той ще спре разправията. И чак четвъртият начин е да използвате насилие – да отвърнете на атаката. И така, за да се разреши всеки конфликт, това са начините. Започнете да възхвалявате, опитайте се да убедите, подкупвайте, отвличайте вниманието; и накрая, ако не се намира друго решение, можете да отвърнете на удара.

От това можете да видите, че този обучителен процес тече от векове. Тази човешка форма на живот означава, че има действия и последици, има кавги, има конфликти. Така че ако имате раздори у дома, нищо ново под слънцето. Обаче ако можете да им дадете адекватен отговор – това вече е нещо ново. Затова четем историите от древни времена – как са се държали хората преди, защото това ни помага да се държим добре днес. Затова ако вземете от историята само частта с проклятието и ритането, например, тогава сте пропуснали смисъла. Работата ви не е да ритате останалите – в семейството ви, във вашия ашрам, във вашата санга – а да им служите, да толерирате недостатъците и да насърчавате красотата на всеки един предан да се прояви в пълнота. Защото посветеността е нещо скъпоценно; в светлината на посветеността, на предаността дори грешките по вълшебен начин се превръщат в украшения. Това съм научил от моя учител. И макар да не съм успял да го приложа на практика, въпреки всичко трябва да ви предам това послание.

[1] „Чайтаня Чаритамрита”, Антя Лила, 12.26-33