Sharanagati

(продължава от предишния брой)

Нека поговорим за стиха на учителя, стиха за гуру. Обаче можем да го разберем единствено във връзка с предходния стих:

“О, покорителю на врагове, жертвата, извършена в знание, е по-добра от това просто да се жертват материални притежания. В крайна сметка, о сине на Притха, всички жертвени дела кулминират в трансцендентално познание. “[1]

Виждате тук градацията. Жертвате някакви материални активи – например донасяте цветя за храма, или правите ягя и носите зърното. По-висшето ниво на подобна жертва е жертвоприношението на знание, божествено знание. И тогава идва нашият толкова важен стих:

“Просто се опитай да научиш истината, обръщайки се към духовен учител. Запитвай го смирено и му отдавай служене. Себеосъзнатите души могат да ти предадат познание, защото са видели истината.”[2]

В началото разбрахме, че всички жертви кулминират в божествено познание, а след това този стих казва: тат – “това”, виддхи – “знай” – “това божествено познание трябва да узнаеш, трябва да изучиш. Как трябва да изучавам? Чрез пранипад, чрез парипрашнена и чрез сева – чрез смирение, чрез запитвания и чрез служене.

И така, ученикът трябва да е много любознателен. Казва се, че трябва да сме като гъба – готови да попием цялата вода от пода. Но не бъдете като гъба за боклук – не попивайте всички лоши новини от материалния свят. Трябва да вникнем в това божествено познание – тат виддхи, трябва да изучавате това знание, което е кулминацията на всичките ви досегашни жертви.

И тогава идва важната част: те гянам – на това познание ще те научат те, онези гяни, онези мъдри люде, които вече са видели истината. Какво означава това? Означава, че може да натрупате куп теоретично знание – чрез учене, чрез питане, чрез това или онова – но за да го превърнете в активен принцип, трябва да идете при садху, при такъв човек, който вече е прозрял истината. Защото чрез вълшебния си личен досег той ще може да активира цялото знание, което сте натрупали преди. Затова можем да видим, че в нашата парампара има учители, които са дори неграмотни. Как е възможно това? Висш авторитет, който не умее да чете и пише? Оттук можем да разберем, че не става въпрос за материална квалификация. Един истински садху притежава много специална сила, той може да активира вашето знание. С процеса на посвещение той може да ви даде живот! Каквото сте имали преди – това е смърт, колкото и да си мислим, че сме живели. Не, още когато сте се родили, смъртта ви също се е родила с вас. Така че ако живеем без да сме посветени в духовната наука, ние живеем смъртен живот. Вечният живот започва с посвещението.

[1] Бхагавад Гита 4.33

[2] Бхагавад Гита 4.34