Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

Всичко в живота се движи на кръгове. Кръгът е окончателната форма, формата на съвършенството. Той е закодиран в тялото ни. Освен това е част от живота като цяло, а също така е и космически символ. И в края на краищата можем да кажем, че олицетворява божественото съвършенство.

Има места, където в залите за медитация поставят сфера, кълбо в центъра, за да медитират върху това пълно съвършенство. Тогава какво трябва да направим ние? Трябва ли да сложим кълбо в центъра на нашия храм? Или да поставим сфера в сърцето си? Всъщност, тя бездруго вече е там, така че не е нужно да въвеждаме някаква външна форма или символ. Ако се огледате наоколо си, всичко се движи в кръгове. Планетарните системи са кръгообразни, както по форма, така и по орбита. Черепът ви е кълбо. Затова се казва, че вселената е досущ като огромно човешко същество; а малкото човешко същество е като космос. И така, макрокосмосът съществува отвън, микрокосмосът съществува в атомната структура на материята; а между двете е мезокосмосът – човешкото същество.

Тези дни се опитваме да обясним и проумеем задълженията в човешкия живот. И особено във връзка със святото име, с Бога. Мисля, че научихме много досега – за радиуса и излъчването; също за силата на святото име и неговата природа, защо е толкова важно в тази епоха. Затова нека продължим своето изследване в тази наука и опитност в божествената практика.

И така, “Харер нама харер нама харер намаива кевалам/ калау настй ева настй ева настй ева гатир анятха – Няма друг начин освен святото име, за да се постигне съвършенство в тази Кали Юга.” Заради този цитат от свещените писания можем да добием известно уважение към практиката на мантруването на Божиите имена. Обаче каква е присъщата природа на святото име, на махамантрата? Това е следващата ни тема, в която ще се задълбочим.

Първо искам да припомня една специална случка, когато Шрила Прабхупада давал лекция навремето. Понякога той давал лекция като просто седял на сцената, а някой от неговите ученици говорел. Само си представете, ачарията основоположник, Негова Божествена Милост седи, а пък вие трябва да говорите. Мисля, че трябва да съберете всичките си сили и посветеност, за да изпълните това служене. И така, този предан говорел за святото име, цитирайки добре философията, а накрая споменал, че „Кришна е в Своето свято име“. До този момент Шрила Прабхупада просто слушал; обаче в този миг казал: „Спри! Това не е вярно!“ Представяте ли си, как бихте се почувствали в тази ситуация? И той продължил: „Той не е в святото име, Той е святото име.“

Понякога не сме достатъчно прецизни в изказа си. Което е грешка, особено когато говорим за божествената наука, за върховната наука за Бога. Бхакти-йога се нарича „научният подход към Бога“. Научен! А за нас „научен“ значи да знаеш кое какво е. Много пъти науката работи с предположения и теории… Но теория не означава истина. „Това е начинът, по който мислим днес. Вчера мислехме по различен начин и утре ще мислим по различен начин.“ Къде е истината? Затова наука означава, че знаеш кое какво е, точен си в това, за което говориш. По тази причина трябва да се позоваваме на шастритекакво казват те за природата на святото име.

(следва продължение)



Leave a Reply