Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 17.08.2017 сутрин, Лудащо)

(продължава от предишния петък)

Мантруването е велико изкуство. Всъщност това е наука – как да се установи връзка с по-висшата реалност посредством звукова вибрация. Ако се назоват нещата в научния им контекст, може да се усети стойността и дълбочината на цялата тази тема.

Има един храм в Южна Индия, където отвън стои някаква механична структура. Наричат я шабда-брахман. От време на време работи – с всичките си вериги, ключета и разни други джунджурии издава някакви звуци. И тази машина се нарича шабда-брахман. Но всъщност и ние сме инструменти като този. Вие издавате звуци; имате дадени части, които работят по определен начин и в крайна сметка се произвежда звук. Но какво е качеството на този звук? Това механичен звук ли е? Естествен звук ли е, като оригването например? Или е нещо повече? Вложен ли е някакъв смисъл, както подобава на интелигентен човек? Вложени ли си някакви чувства, както подобава на истинския предан? Това са важни неща!

По мое скромно разбиране, истинското мантруване е заредено с духовни чувства на обич. Това се потвърждава в шастрите, в „Брахма Самхита” например. Когато дълбоко разбиране и чувства насищат нашата медитация, нашето мантруване, тогава то ще донесе пълни резултати.

Обаче откъде да започнем? Нима можем да захванем този процес от края? От дълбочината и интензивността на Харидас Тхакур, например? Едва ли. Но заради благославящата характеристика на святото име да е чинтамани, можем да постигнем неговата по-дълбока природа, която е нектарното име – нама-амрита. И така, можем да тръгнем единствено от своето донякъде смутено съзнание, с все още неясна картина пред себе си. Но трябва да започнем. И всичко това е възможно по милостта на Върховния, бхагават-прасад. Затова нека практикуваме бхакти. Защото тогава всички тези степени и нива ще се случат в живота ни.

Може да речете, че святото име е бавен процес. Но аз казвам, че то е много бърз и ефективен процес. Донася дълбока и мощна промяна. Малко по малко то води до проникновена промяна в живота ни. А това може да се усети, когато забравите да мантрувате, когато се откажете да мантрувате. Понякога се случва да го искате много, а друг път си казвате: „О, не. Не мога да се занимавам с това. Не усещам никакви резултати. По-добре да се откажа. Само си губя времето.” И тогава незабавно ще почувствате какво е било, когато сте го правили сериозно и какво е, когато не правите нищо.

Разбира се, не ви давам идеята: „Я да направим експеримент. Да видим как е ако не мантруваме.” По-добре мантрувайте, влагайте най-доброто от себе си, че и малко повече. 

(следва продължение)