Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 03.01.2018 вечер, София)

Ще продължим да четем за неутралната любов към Бога.

„Светите личности по естествен начин се стремят да изучават Ведите, и особено Упанишадите, да живеят далеч от светската суета, постоянно да мислят за вечната форма на Кришна, да бъдат готови да размислят за Абсолютната Истина и да я проумеят, винаги да се отличават с притежаване на знание, да виждат Върховния Бог във вселенската Му форма (вишва-рупа), постоянно да общуват с учените преданоотдадени и да обсъждат заключенията на Ведите с възвишени личности. Всички тези качества помагат на светите личности да се издигнат до позицията на шанта-раса.”[1]

И така, тук ни е дадена пълна програма как да се квалифицираме за тази елементарна степен на предано служене. Мисля, всички сте се съгласили, че ще станете свети личности. Защото това е пътят да се издигнем до тази неутрална степен на предано служене. И ето я програмата за това издигане.

Най-напред е казано: „Да имаш естествен стремеж да изучаваш и дискутираш Ведите. Защо трябва да изучаваме разкритите писания? Защото чрез тях се свързваме с Върховната истина. Те винаги ще ни напътстват и ръководят в по-висша посока. Ведите не обсъждат нищо второразредно. Те винаги насочват вниманието ни към по-висша цел.

След това: „Винаги да живееш далеч от светската суета.“ Това не е толкова лесно да се направи. Но трябва да постигнем такова състояние на несмущавано съзнание. Понякога може да видите снимки на хора, които медитират насред шумни градове, на булеварди и т.н. И в началото на мен ми беше много трудно да възприема такива снимки. Понеже си казвах: „Чакай малко, на такова място ли медитирате?!“ Обаче по-късно разбрах: да, дори и в най-смущаващите обстоятелства трябва да запазваме балансирано и умиротворено състояние на ума. Защото балансът е основата за по-висшите постижения. Ако си мислиш: „Аз мога да медитирам само ако около мен е спокойно. Не ме притеснявайте сега, защото съм в медитация,“ когато смъртта почука на вратата ти, какво ще ѝ кажеш: „Не, не, не, недей да ми смущаваш медитацията, искам си спокойствието на ума“. Това е кризисен период! Не можеш да речеш: „Къде ми е спокойствието?“, защото спокойствие няма. Спешно и отчаяно трябва да удържим онова стабилно състояние на ума.

„Винаги да мислиш за вечната форма на Кришна – това е друг импулс, който следва да имаме. За щастие, формата на Кришна е толкова привлекателна, че пленява вниманието ни.

„Да си готов да размисляш за Абсолютната Истина и да я проумееш“ – това е темата на дискусията, която водим тъкмо в момента; и „Всякога да се отличаваш с притежаване на знание. Понякога се опитваме да показваме колко много знаем, за да привлечем вниманието. Понеже знанието се счита за нещо престижно. Знанието е власт. Тези, които имат повече знание, обикновено имат и повече власт. Но в духовен смисъл никога не бива да допускаме тази грешка – да се перчим с намерението да впечатлим някого или да показваме колко сме велики заради великото си знание.

Веднъж нашият Гурудев каза на един от своите ученици: „Или в този и този град и дай публична лекция.” Тогава преданият отвърна: „Ама Гурудев, нали знаеш, че не обичам да излизам на сцена, да изнасям речи, въобще да поемам тази роля.” Тогава Гурудев каза с много строг тон: „Не ти казах да идеш и да правиш шоу, казах ти да дадеш лекция.” Виждате ли разликата? Когато искаме да покажем своето знание, своята експертност по отношение на шастрите, това е грешка, провал – липсва настроението на служене. Дори четенето на шастрите или четенето на молитви е форма на жертвоприношение в оригиналния си смисъл. Нарича се свадхяя-ягя. Това означава, че да преповтаряш, да си припомняш, да обожавашe мантрите, молитвите, шастрите чрез повтарянето им е форма на служене. Обаче трябва да учим, защото ако не учим, няма и какво да си припомняме.

 

(следва продължение)

 

[1] „Нектара на предаността“, Гл. 35



Leave a Reply