Sharanagati

 

(продължава от предишния петък)

 

Шрила Бхакти Валлабх Тиртха Махарадж казва: „Да повтаряш Харе Кришна мантра е като да сложиш на вратата си покана: „Моля Те, мой Господи, ела! Чакам Те!” Но когато Той поиска да влезе, нима затваряте вратата? Или не правите тутманик да Го нагостите? Щом сте Го поканили, бъдете подготвени, че Той ще дойде. Да се посрещат гости е цялостен ангажимент. Не е достатъчно просто да окачите една табела, а дверите ви да са затворени. Затова, ако изпълняваме духовните си практики, нека развием това настроение. Въпреки че през цялото ни образование, обучение и физически опит сме свикнали да прилагаме метода на научния анализ спрямо всичко, ето една много специална тема, в която цялата наука и знание корабокрушират. 

Шрила Шридхар Махарадж произхожда от браминско семейство, бил много образован човек. Когато срещнал бхактите си казал: „Ето нещо отвъд обхвата на интелекта. Затова ще използвам цялата си интелектуална сила да разбера това.” Така че има правилно приложение за всичките ни способности. Използвайте ума си, за да проумеете пределите на своя ум; достигнете ли това ниво, ще откриете своите скрити ресурси. Защото най-голямата сила на човека не е неговият интелект, нито мощта на мускулите му, нито страстта, която го тласка. Най-голямата сила на човека е вярата. Тя трябва да се прилага спрямо духовните теми. Нека чакаме и молим Кришна да се разкрие. Дори в мантруването това е верният подход. И в по-широк смисъл: в молитвите, в каквито и медитации да имаме, правилно е да чакаме вдъхновението. 

Има три нива, три стъпки, които можете да направите в своето мантруване. Нещо като три молитви или три копнежа, и можете да мантрувате последователно в това настроение. Първата стъпка е: „Моля Те, Господи, покажи ми лика си! Разкрий се! Аз съм тук и чакам, моля Те, разкрий ми се!” На второто стъпало, когато Той се разкрие, не бива да спирате, но се молете: „Облей ме! Моля Те, пропий ме! Отнеси ме! Вземи ме, проникни ме!” Но ако Той дойде и ви залее, не спирайте дотам. Защото тогава трябва да се приложи следващият принцип, който е споделянето, принципът на милостта. „Направи пътя на другите лек.” Нека не ви е достатъчно собственото ви спасение – макар че това е една основна мотивация за хората. Но не спирайте дотам, минете нататък, помагайте и на другите. Молете и Бога да им помага. И така: „Разкрий ми се!” „Изпълни ме!” и „Помогни на останалите!” Това добра медитация по време на мантруване ли е? Благодаря ви!

Това показва, че не ние сме тези, които го правят. Случва се според този принцип: чакайте божествената истина да ви споходи. Затова се казва, че като индивидуални търсачи не можем да постигнем това. Гоура Кишор Дас Бабаджи, трябва да сте чували за него, бил високо извисена духовна личност и мисля, че не можем да поставим под съмнение качеството на неговото мантруване. При все това понякога той се хвърлял в Ганг, искайки да се удави. Защото чувствал: „О, святото име не се появява на устните ми! То не се спуска над мен!” Това е вярното настроение – чакайте святото име да дойде при вас и тогава можете да отвърнете. Не се ли случва, не е нужно да скачате в Ганг. Ала стремете се да развиете настроението. Не се опитвайте да имитирате примера на великите, а се старайте да добиете настроението.