Sharanagati

Въпрос на Прана Кришна: Един практичен въпрос. Когато Садху Махарадж беше тук, той даде много хубаво определение за целите на нашата практика – да водим благочестив живот и да изграждаме връзката си с Бога. Какви са признаците, че по правилен начин сме изградили връзката си с Бога и че не допускаме грешки в практиката си, че наистина правим стъпка към Него, а Той прави стъпка към нас?

Тиртха Махарадж: Това е добър въпрос. Искаш да видиш резултати? Стига с тези теории, стига с тези невидени истини. Това означава, че искаме да мерим. Което пък значи – илюзия. “Мая” означава не само „не това”, “мая” също значи „да измериш”[1]. Така че искаме ли да измерим Бог, това означава илюзия. Искаме ли да видим резултатите – това е илюзия. Онези, които имат дълбока вяра, не се нуждаят от доказателства. Те са почти слепи. “Няма значение дали ще покажеш лицето си или не, аз не искам нищичко! Аз съм Твой вечен слуга.” Може би това е донякъде отклонение, нямах намерение да говоря за това на тази лекция, но сега то просто дойде. Защото аз съм споменавал, че Кришна в  крайна сметка дава на Арджуна пълната свобода да каже “да”. И същото нещо присъства и в най-висшите учения на Махапрабху. Понеже какво казва Той в „Шикшащака”?  “Аз съм Твой безусловен слуга – независимо какъв е ответът ти: дали ще ме приемеш или ще ме отхвърлиш, аз съм тук и съм Твой слуга, безпрекословно.” В „Гита” Кришна говори като Бог; затова Той предоставя “пълна свобода” на избор на Своя ученик. В „Шикшащака” Кришна говори като слуга, като преданоотдаден; и там Той не дава никаква свобода на Своя възлюбен Бог. “Не можеш да избягаш от мен.” Така че Бог дава свобода, ала преданоотдаденият не оставя никаква свобода. Чайтаня Махапрабху не обича послушно: “Ами, можеш да си вървиш, постъпи както искаш…” не, Той казва: “Каквото и да правиш, аз съм Твой”. Което след себе си води: „Ти ми принадлежиш.” Това е истинска обсебваща любов. “Ти ми принадлежиш. Не си свободен да си тръгнеш, мой Господи. Аз съм Твой – а това означава, че и Ти си мой! Ти не си свободен.” Така че ако се питате за значимостта на Чайтаня Махапрабху, в това е Неговата значимост – Той обича обсебващо. Бог предоставя свобода; но когато Бог идва като поклонник, Той не оставя никаква свобода. Това е Кришна-бхакти – когато изгубиш свободата си, когато дори Бог губи Своята свобода.

И така, как да не допускаме грешки в този процес? Съществуват три начина да се избегнат грешките. Три начина да бъдем съвършени. Единият е нитя-сиддха, т.е. вечно съвършени. Такива души се раждат на земята в съвършен облик – те не се намират под контрола нито на карма, нито на илюзията. Ала това е много рядко срещано. Вторият е садхана-сиддха. Те се трудят, изпълняват процеса на себеосъзнаване и пречистване толкова усърдно, че постигат съвършенство. Практикувайки садхана постигат сиддха. Това също е рядкост. Третият е крипа-сиддха – онези, които постигат съвършенство по милост. О, това вече звучи близко. Познато усещане за домашен уют. “Да, значи и за мен има шанс. Аз не съм роден съвършен; макар да се старая, едва ли успявам да изпълнявам всичко перфектно. Ала понеже се стремя да дам най-доброто от себе си, затова моля Те, запиши и моето име в списъка на милостта!” Така че крипа-сиддха означава да грабнем божествената милост. Има ли шанс за служене – действайте, не го пропускайте! Има ли шанс за общуване със светците – не го пропускайте! Ще имате цял живот да го пилеете за самите себе си! Посветете малко време на великите светци. А крипа-сиддха е такава уникална възможност, че понякога великите души упражняват милостта си против волята ви. Защото след като Бог идва като слуга и не е готов да предостави никаква свобода на Бога, нима си мислите, че ще даде свобода на вас?! Забравете! Няма свобода. Не съществува никаква свобода изобщо – нито за Бога, нито за слугите. Насила те ще ви направят щастливи.

Рамвиджай: В стила на Нитянанда Прабху.

Тиртха Махарадж: Насилствена бхакти!

Но да бъдем малко по-сериозни – кое ще ни ръководи и кое ще ни предпазва от собствените ни недостатъци и грешки? Съществува едно единствено нещо и това е вътрешната чистота на намерението. Имаме ли това, тогава естествено ще искаме да направим всичко по най-добрия начин, на който сме способни, ще се стараем да предложим на Кришна най-хубавото, с което разполагаме, и в крайна сметка Той също ще ни помогне в поправянето на грешките ни. Именно затова Той ни изпраща садху-санга, защото посредством това практическо общуване и съвместно служене ние се пречистваме. Точно както камъните на върха на планината са много остри; ала когато достигнат равнината и се докоснат до морето, да речем, те вече са съвсем обли и гладки. Но това е дълъг път. Ала в крайна сметка те ще се загладят. По същия начин и ние трябва да отстраним острите ъгли на лъжливото си его. Лев Толстой е казал: “О, мой Господи! Аз съм като парче камък. Стори ме като парче хляб.” Малка трансформация…

Прана Кришна: Значи всичко зависи от вътрешната чистота на нашата мотивация?

Тиртха Махарадж: Това е нашият принос. Инак зависим и от толкова много други фактори. Като например минали обусловености, карма, добра съдба, благословии, готовност на способностите, доколко смогваме да оползотворим енергиите си. Ала главният вътрешен принос е чистотата на намерението. Не забравяйте: книгите са основата, проповядването е същината, чистотата е силата, а практичността е принципът[2].