Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 10.05.2019 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

Освен петте грешки на съзнанието – невежество, егоизъм, привързаност, ненавист и прекомерно себелюбие – има и друг набор от грешки, деветте тушти, или задоволства.
Първото гласи: „Няма нужда да се полагат никакви усилия, понеже майката природа ще ни осигури всичко.” Тоест, освобождението е автоматично благодарение на майката природа. Не се налага аз да правя нищо. Второто е: „Няма нужда от медитация, достатъчно е просто да се отречеш от семейния живот.” Третото задоволство, което създава голям проблем за напредъка ви, е спокойствието: „Няма нужда човек да влага старания в духовната си практика, понеже избавлението ще дойде когато му е времето.” Четвъртото тушти е философско – да казваш, че мокша, освобождението, е въпрос на съдба: „Ако такава ми е съдбата, ще се случи”. Има и още няколко тушти.
Виждате ли тези толкова фини болести, толкова деликатни недостатъци у нас? Разбира се, имаме и още много други недостатъци. Но виждате, понякога дори философският ви анализ или търпението ви могат да се превърнат в препятствия по духовния ви път. Когато искаме да обясняваме нещата, да намерим по-лесен начин или извинения – това е болест.
Но нашите учители говорят за една много сериозна болест на практикуващия бхакти – това е слабостта на сърцето. Кришна даже казва на Арджуна: „Такава сърдечна слабост не ти подобава.”[1] Този проблем, тази слабост на сърцето на практика е недостиг на вяра. Когато си мислим, че нашите ограничения и недостатъци са по-силни от божествената милост.
По някакъв начин трябва да се опитаме да намерим лекарство за всички тези проблеми и болести. Всъщност болестта е вид страдание. А трите вида страдания идват от собственото ни тяло и ум, от другите живи същества, и от природните бедствия. И така, как да намерим изцеление за всички тези тревоги, които ни сполитат? В нашите свещени писания ни е даден съвет. Той се намира в Седма Песен на „Шримад Бхагаватам“, Глава петнадесета, наречена „Напътствия за цивилизовани човешки същества“. Пък ние искаме да принадлежим към тази група – затова по-добре да се постараем да приемем съвета, който е даден тук.
„Чрез добро поведение и свобода от завист, човек би следвало да преодолява страданията, причинени от другите същества.” Това е много голям източник на проблеми за нас – останалите живи същества. Съседът, шефът, подчиненият, или това, че имате съпруг, или това, че нямате съпруг – от всички тези човешки взаимоотношения произхождат множество различни страдания. Ала тук се казва, че чрез добро поведение и свобода от завист можете да противодействате на тези страдания.
„Чрез медитация в транс човек следва да противостои на страданията, произтичащи от провидението, а чрез практикуване на хатха-йога, пранаяма и т.н. следва да противодейства на страданията, причинявани от тялото и ума.”[2] Така че има лечение за всички тези притеснения, които ни спохождат, и за различните видове болести. Едното беше медитация в транс. Тя беше помощта за надмогване на онова, което е предопределено. Посредством практикуване на йога и пранаяма можете да надмогнете адхятмика-клеша, страданията произхождащи от тялото и ума. И кое беше третото? Посредством добро поведение и свобода от завист можете да преодолеете проблемите, създадени от другите живи същества. Така че това е начин да се постигне едно наистина здравословно състояние на живот, в което да нямате проблеми.
Болестта на санскрит се нарича рога. Наслаждението в живота се нарича бхога. А пък хармонията, балансът в живота се наричат йога. И така, трябва да решите на кое ниво на реалността искате да живеете: в болестното състояние на живот – рога; в отчаяното преследване на щастие – бхога; или в баланс, в свързаност, в йога.

(следва продължение)

1.  „Бхагавад Гита“ 2.3
2.  „Шримад Бхагаватам“ 7.15.24