Sharanagati

“Старата ваишнави попита: “Къде живеете? По речта ви изглежда че идвате от Калкута?” Тогава те се представиха. Чувайки представянето на Нарен бабу, Према-бхавини се приближи и запита: “Можеш ли да ме познаеш?” Нарен Бабу отвърна: „Не!” Према-бхавини рече: “Можеш ли да кажеш къде е сега леля ти?” “Още като бях дете, леля ми замина за Каши и така и не се върна вкъщи. Едва си спомням чертите й; тя често ме приспиваше с приказки за разбойници.” Према-бхавини каза: “Аз съм твоята леля! Когато те оставих и отидох в Каши, за мен бе много болезнено. Прекарах известно време в Бенарес, но общуването не ми се стори добро, затова дойдох във Вриндавана. Живея в тази кунджа през последните двадесет години. Откак дойдох тук се привързах към ваишнавизма. Чела съм цялата ваишнавска литература, слушах напътствията на светците и постепенно напълно приех подслон в лотосовите нозе на Бог Хари. Откак дойдох тук не съм се опитвала да получа новини от теб, нито съм ти писала писма. Мълчах, защото се боях, че ако разпитвам за теб, може отново да падна в материалния водовъртеж. Но като те зърнах днес, аз ликувам. Като те виждам с тилак и джапа броеница, аз не мога да гледам на теб като на член от семейството. Моля те, разкажи ми как стана ваишнава?” Нарен Бабу разказа всичко за себе си. Като го изслуша, Према-бхавини бе овладяна от такава радост, че не можеше да говори. “Хе Нанда Танай! Хе Гопиджана Валлабха! Кой може да разбере по какви причини Ти приемаш някого и го обливаш с милостта си!?” С тези думи Према-бхавини отново се строполи на земята. Косите й настръхнаха, а тялото й започна да се поти и трепери. Нарен Бабу с обич вдигна сестрата на баща си, сякаш бе собствената му майка. Виждайки това Ананд Бабу и Малик Махашая бяха доста объркани. Раса-бхавини, Кришна-кангалини, Хари-рангини и други ваишнавки посипаха телата си с прахта от лотосовите нозе на Према-бхавини докато сладко мантруваха. Един възрастен ваишнава каза: “Сега животът на Према-бхавини е съвършен. Тя е озарена с онази любов към Бога, която е труднодостижима дори за Брахма.” След известно време Према-бхавини дойде в съзнание. Тя отвори очи и рече през сълзи: “Нарен, остани още няколко дни и идвай да ме виждаш! Нека предаността ти към твоя гуру бъде неотклонна. Без милостта на гуру никой не може да получи милостта на Кришна. Когато си идеш у дома, занеси на майка си малко пръст от Враджа.” Нарен Бабу каза: “Пиши Ма (лельо), ако искаш да се върнеш вкъщи, аз ще те отведа с големи грижи.” Но тя отвърна: “О скъпи мой! Всичко ми е станало безразлично. Вече не искам добра храна, хубави дрехи, хубава къща или любящи взаимоотношения. Силно копнея да служа на Кришна със съсредоточен ум. Ако не беше приел подслона на ваишнавизма, нямаше да ти се разкрия. Преданоотдадените на Кришна са мои майка и баща, те са моите приятели и братя. Единствен Кришна е моят съпруг. Живеейки живот с Кришна, не бих отишла никъде другаде. Бъди жив и здрав и обожавай Кришна.” В това време ги повика Йоги Бабаджи. Тримата поднесоха почитанията си на възрастния ваишнава и на Према-бхавини и излязоха във външната стая. Бабаджи каза: “Денят свърши. Нека се върнем в нашата кунджа.” С тези думи те поеха.

 

Всеки ден Нарен и Ананд Бабу четяха бхакти литература, разговаряха за Абсолютната Истина, пееха хари киртан, извършваха парикрам, почитаха махапрасад, посещаваха муртите и изпълняваха различни други практики на предаността. Двамата не намираха нищо интересно извън ваишнавското общуване. Ако някой искаше да спори, те казваха: “Времето за спорове отмина. Нека който иска да спори дали Абсолютната Истина има форма или не, какво е религия и какво – нерелигиозност. Но нека ние оставаме опиянени от нектара на хари бхакти. Там където невежеството е блаженство, безумие е да си мъдър”[1]

 

Мисля, основното послание тук е, че ваишнавите са нашето истинско семейство, те са истинските ни бащи, майки, братя и сестри. Можем също да разберем и че преданата према е напълно удовлетворяваща. Това е историята на тяхното преобразяване – как преминали от материално обусловен живот към духовен живот. Много интересно беше това, че възрастната жена не би открила коя е, ако те не бяха ваишнави. Понякога такъв вид отречение ни се струва дори плашещо. Да изоставиш име, слава и чест, да се откажеш от тъй наречената сигурност на ежедневния живот и напълно да зависиш от Кришна – това е рисковано. Но ако няма риск, няма печалба. Кришна е много сладостен. Той казва: „Просто ела при Мен и аз напълно ще се грижа за теб.” Ти тръгваш и… усещаш, че Той не се грижи напълно. Все още имаш изисквания: “Защо не постъпваш така или пък инак?” Но всички права са запазени от Него. Трябва да стигнем до безусловното ниво, за да можем напълно да се насладим на закрилата Му.

[1] Из „Према Прадипа” от Бхактивинода Тхакура