Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник)

„Богът е автократ, но не е безсърдечен. Така че преданият, който е най-низш, всъщност е най-богат. Най-незначителният, най-бедният е най-богат. Това е кришна-бхакти! Нужно е служене, нищо друго. Трябва да открием как да развием тази си вродена наклонност, така че тялото ни да е направено от такава субстанция и от нищо друго.”[1]

Хм. Промяна на ДНК-то? Това е много популярно в наши дни. Можете да го имате.

Спомняте си различните слоеве в структурата на тялото. Първият е аннамая-коша, след това пранамая-коша, маномая-коша, вигянамая-коша и накрая анандамая-коша. Коша означава „покривало, слой“. Аннамая е външният, най-плътен слой – всички ние имаме нужда да ядем и обичаме да храним тялото си; това е аннамая-коша. Понякога си мислим, че тази анна-мая е като мая, за която обикновено сме чували. Но тази мая и онази мая са различни. Защото илюзията се нарича маайя, а това е с кратко „а“ – мая; граматическото обяснение на кратката дума е „да си направен от“. Така че аннамая означава „направен от храна“. Този пласт, обвиващ душата, е направен от храна. Анна значи „храна“. Как започваме своя път в новия си живот? Търсейки храна: „Къде е мама?“ Сладки времена – нямаш друга работа освен да ядеш и да спиш. И всеки се радва на това.

Следващото е когато започват да се проявяват признаците на жизненост – прана; започват да функционират сетивата, сетивните органи: отваряш очи, започваш да слушаш и т.н. Прана не е само дъхът, но също и телесните сетивни функции. Ако добавим към храненето и виждането и малко ум – това е маномая-коша. В ума ще започне приемането и отхвърлянето – когато бебето започва да харесва нещо и да не харесва друго. После следващият пласт е вигянамая-коша, когато започва да се проявява интелектът. Ако сте на интелектуалния пласт, вероятно ще можете да контролирате хранителните си навици или сетивните си органи, сетивните функции. Но най-близката до душата обвивка, която е почти самата ѝ същност – това е анадамая-коша. Тя е направена от ананда. Така че в края на краищата ние не се състоим от храна, не се състоим от някакви сетивни фактори, не сме умът, не сме интелектът; в края на краищата ние сме блаженство.

И каква беше препоръката тук? „Развийте такова настроение на служене, така че тялото ви да е направено от това и от нищо друго.” Можем да кажем, че това е севамая-коша – животът ми, съществуването ми, всичко мое е направено от настроение на служене. Това е добре за преданите: „Съставен съм от служене. Направен съм от и съм направен за служене.“ То е дар Божи – да сте направен от и за служене.

Добре, но това касае нас; ами Кришна? Той от каква субстанция е направен? Сега сме при извора. Има един красив бхаджан: Кришна према майи радха[2]… Това е най-висшата същност на Божествената Двойка. Най-общо можем да кажем, че Кришна е сат-чит-ананда. Това е така: Той е вечен, напълно съзнателен е, и на практика се състои от ананда. Но ако искаме да се вгледаме точно какъв вид ананда изгражда Кришна, тогава стигаме дотук: кришна према майи радха/ радха према майо хари.

И така, Радхика… Не, нека започнем от Кришна. Кришна не е направен от обикновено божествено блаженство, но Той е радха-мая, Той е направен от Радха – значи, направен е от любов. Такъв е съставът на природата на Бога – радха-мая. Но понеже знаем, че Той никога не е сам, тогава от какво е съставена Неговата половинка? Тя е кришна-майи. Радхика е изградена от Кришна. Тя се състои от красота. Обичайно е много трудно да се разбере защо Кришна е считан за най-висшата красота, а пък Радхика е считана за най-висшата любов. Можем да кажем, че в един смисъл Те са направени един от друг. Но ако не сте съгласни по този въпрос поради някакви богословски съображения, сигурен съм, определено ще се съгласите по въпроса, че са направени един за друг.

Знаем от дневника на Сварупа Дамодар Госвами, личния секретар на Чайтаня Махапрабху, че Радха и Говинда завинаги са отделни личности. Обаче за да усъвършенстват нуждата да се срещнат, Те се търсят един друг. И когато това търсене стане много интензивно, Те се прегръщат толкова силно, че идват в облика на Чайтаня. Така че макар да са завинаги отделни, Те също така са завинаги слети. Ние не можем да проумеем това, то е ачинтя – единение и раздяла едновременно. И не бива да се опитваме да го изследваме и анализираме. По-добре да се възхищаваме на тази божествена истина, на тази божествена мистерия.

И така, вярата е вечно-нарастващото щастие, извлечено от обожанието на единението на Радха и Говинда. Ако боготворим божествената красота и божествената любов заедно, това е истинска вяра; а резултатът от тази истинска вяра ще бъде духовното удовлетворение. Затова сме готови да сменим състава на тялото си – от човешко ДНК на божествено ДНК. За да бъдем направени от и за сева. Севамайи бхакта.

[1] Шридхара Махарадж, „Стогодишна антология“

[2] „Югалащакам“ от Джива Госвами