Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




following

(от лекция на Свами Тиртха, 24.08.2016 сутрин, Лудащо) 

Ом намо бхагавате васудевая! Това възвание е молитва за най-висш подслон. Безразсъдните глупци смятат, че не се нуждаят от подслон. Но тези, които са действително силни и умни знаят кой е източникът на цялата сила, на цялото знание, на цялото чисто виждане и т.н. Тези, които са силни, са готови да приемат своите слабости. Които са победили себе си, своя фалшив егоизъм, са готови да преклонят глави пред Върховния. Които са истински господари, са готови да бъдат слуги.

И тъй като това е молитва за такъв вид подслон, какво се случва като я повтаряме? Ние извеждаме себе си изпод влиянието на илюзията и се отдаваме под божествена закрила. Понеже начинът да се отървем от дадено въздействие е да се поставим под друго въздействие. Вместо погрешното, по-низше влияние, избираме много висш тип чисто влияние и му се предоставяме. Това е личното благо, което можете да извлечете от повтарянето на тази мантра. А какво е универсалното благо от повтарянето ѝ? Че всички останали, които поканите под този закрилящ шит, могат също да се възползват от божествените благословии. Тогава какво е божественото благо от повтарянето на тази мантра? Че Всевишният ще е удовлетворен. Така че тя работи на три нива: вашето лично добруване, добруването на останалите и щастието на Бога.

Защо споменаваме това? Защото трябва да сме умни – да си пробием път през джунглата. Нали търсим съкровище. И така, през джунглата на всички фалшиви концепции, през всички капани на илюзията и дори още по-големите капани на фалшивия егоизъм, ние си проправяме път през цялата тази мрежа и се стремим да се свържем пряко с чистата духовна есенция, с божествената същност. Въпреки всичко не бива да се обезкуражаваме, че тази джунгла е толкова гъста и заплетена. Защото се намират пътеки.

Затова е някак символично, че мъдреците се събрали заедно насред джунгла, насред гора. Както прочетохме: „Веднъж, на едно свято място в гората Наимишараня, великите мъдреци предвождани от мъдрия Шаунака се събрали, за да извършат хилядогодишна жертва за удовлетворение на Бога и Неговите предани[1]. А днешният стих гласи:

та екада ту мунаях

пратар хута-хутагнаях

сат-критам сутам асинам

папрачхур идам адарат

„Един ден, след като приключили сутрешните си задължения, като запалили свещения огън и предложили почетно място на Шрила Сута Госвами, великите мъдреци отправили запитване с голяма почит по следните въпроси”.[2]

Шрила Прабхупада казва: „Сутринта е най-доброто време за духовно служене”. Вие как чувствате: достатъчна ли ви е една кратка сутрин за целия ден? Не, ние трябва да удължим сутринта – да имаме постоянен изгрев всеки ден, за да не залязва слънцето никога на хоризонта на нашето сърце и съзнание. Понеже нямаме власт над мрака. Затова нека винаги оставаме в светлината.

Мъдреците плуват в нектар, но искат още една глътка. Такъв е техният начин на живот. А какъв е начинът на живот на обикновените хора? Когато се събудят, вече е твърде късно, трябва да хукват на работа. Поемат първата глътка силно кафе, за да дадат тласък на системата, и може би една цигара, а сетне в горчиво настроение започват деня си. Така че трябва да изберете кой стил на живот искате – на мъдреците или на  обикновените хора. Веднъж трябва да направите своя избор. Възможно е да се живее по всеки от двата начина; но не можете да яздите два коня с един задник.

 

(следва продължение)

[1] „Шримад Бхагаватам” 1.1.4

[2] „Шримад Бхагаватам” 1.1.5



Leave a Reply