


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
Jan
22
Въпрос на Парамананда: Възможно ли е въобще някой да опознае учителя си?
Свами Тиртха: Може и да е възможно, но не е нужно. Защото какво е учителят? Духовният учител е божествена функция. И ако направите вивисекция на своя духовен учител, може да намерите костите и плътта, грешките и недостатъците, но едва ли ще откриете същината. Тъй като същината е скришна. Затова, ако можем по някакъв начин да се докоснем до тази божествена страна на неговата функция, тогава тя ще въздейства по много красив начин върху нас.
Но дали е възможно..? В един смисъл трябва да ти кажа „да”. Защото ако разгледаме примера на любимите ученици и съкровените приятели на Чайтаня Махапрабху – онези неколцина, които са били край Него в последните години, най-близкият кръг като Рамананда Рая, Сварупа Дамодара и малцина други – казва се, че те са можели да четат ума на Чайтаня Махапрабху. А какво е умът? Умът е луната. Луната е символ на всички тайни и на целия мистицизъм. Слънцето е очевидната, пълновластна сила, а луната – това са скришните тайни. Кое е по-важно – очевидното или скритото? Скритото е по-важно. Затова, ако можете да разчетете скритото сърце на някого, тогава можете да го познавате. Не зная дали напълно или не. Нека оставим този въпрос отворен.
Веднъж, на 24 април 1984 г. Гурудев каза, че не е необходимо да разбираме Шри Гуру. Така че това не е важно, не е нужно. Кое е важното? Важното е да му служим. Защото чрез служенето можем да сме свързани с божествената реалност. Съжалявам, допуснах грешка – не беше ’84-та, а ’86-та година. Виждате, паметта ми изневерява. Но моля ви, извинете ме – това се е случило в миналото хилядолетие. Което означава, че сме част от хилядогодишна жертва, тъй като тя е започнала в миналото хилядолетие. И така, можете да разпрострете служенето си през вековете.
Все пак си мисля, че всички ние искаме да разчетем сърцата на нашите наставници. Искаме да разберем нещо за другия. Но докато се опитвате да проумеете духовния си учител теоретично, можете да продължавате до безкрай – просто ще се изгубите. Или пък ако искате да разберете Кришна чрез изследване, Той може да се скрие, Той е най-добрият в криенето. Затова трябва да знаем метода как да дойдем наистина близко. Нужно е известно позитивно отглеждане, за да се постигне такава интимност на връзката. Така че когато приложим правилния метод за разбиране на своя учител и на своя Бог, тогава те може и да ни разкрият нещичко. Затова имаме тази красива молитва към духовния учител: ом агяна тимирандхася гянангяна шалакая чакшур унмилитам йена тасмаи шри гураве намаха – „Роден съм в мрака на невежеството, но за щастие моят спасител дойде с факела на знанието и отвори очите ми.” Така че те могат да дадат някакви намеци.
Някои ще дадат не само намеци, но убедителни доказателства, че са напълно съвършени и че са най-добрите. Моята смирена препоръка е да се стремите да избягвате отдалеч такива хора, които се саморекламират. Не ни е работата да съдим никого, но по-добре да се опитваме да търсим съвършенството по друг начин. Един много добър пример е Шрила Прабхупад, а също и Шрила Шридхара Махарадж – и двамата са добри примери в това отношение. Веднъж един младеж срещнал Шрила Прабхупад това е записано в книгата „Съвършени въпроси – съвършени отговори” – и казал: „О Прабхупад, ти сигурно си най-добрият преданоотдаден! Толкова си велик, толкова си напреднал.” А Прабхупад отвърнал: „Аз? Не! Ти си най-добрият преданоотдаден!” Тогава младият човек започнал: „Не, не, не! Това е невъзможно! Ти си!” И това не е номер, това е истинско смирение.
Друг път… знаете, понякога е трудно да споделяш реализациите си. Шридхара Махарадж не е правел никаква пропаганда. Казват, че е дал намек само веднъж. След беседа на терасата на неговия храм – в много интимен кръг, едва неколцина предани, атмосферата била много божествена – когато приключил лекцията, той станал и се отправил към стаята си. Тогава внезапно на вратата се обърнал и казал: „Само ако знаехте къде влизам…” и сетне влязъл вътре. Как бихме могли да разберем!? Нека се стремим да следваме.
Въпрос на Ямуна: Махарадж, аз медитирах кой е наистина съвършен и за мен това е онзи, който е способен да каже „не” на Бога. Защото нашите писания и учители говорят за две групи гопи – едната е групата на Радхарани, другата на Чандравали – и за двете настроения на тези групи, които изглеждат противостоящи – едните смятат: „Кришна, Ти си мой”, а другите: „Кришна, аз съм Твоя.” Но на Курукшетра виждаме, че нито една от тези групи не приема предложението на Кришна: „Елате, скъпи Мои, с Мен в Матхура!” Всяка от групите защитавала своята раса и настроение и казала: „Не, благодарим.” Можете ли да коментирате моля това съвършенство?
Свами Тиртха: Да, мога. Когато гопите казват „не” на Кришна, това е съвършенство; когато ние казваме „не” на гуру, това не е съвършенство. Недейте да смесвате. Най-напред трябва да се научим как да казваме „да” на Кришна. „Не” идва по-късно. Защото просто да си несъгласен – това не е божествен признак. Първо трябва да встъпим в онази сфера на вибрация, да навлезем в онова настроение. Материалното противопоставяне внася дисхармония, докато духовното противопоставяне увеличава хармонията. Противопоставянето усилва красотата. „Как така противопоставянето ще усилва красотата? Нима е възможно?” На определено ниво. Ако е грубо и брутално, няма да стане. Грешката си е грешка, не е божествена лила. Особено ако искаме да прикрием своята глупост, позовавайки се на гопите – че те също казват „не” на Кришна.
Затова се препоръчва позитивното култивиране. Но дори и негативното противопоставяне ще увеличи красотата. Защото в океана от дисхармония, един малък райски остров е дори още по-ценен. Така, ако има множество противостоящи елементи, позитивното отглеждане на нашия процес става още по-ценно. Многото материално страдание ще ни помогне да разберем колко скъпоценен всъщност е нашият процес. Затова дори материалното противопоставяне ще увеличи красотата. То ще ни помогне да видим кое какво е.
Leave a Reply
