Archives

Calendar

September 2020
M T W T F S S
« Aug    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




111114951_285133759605278_468178414873529864_n

(от лекция на Свами Тиртха, 04.01.2016 вечер, София)

(продължава от предишния понеделник) 

Научили сме някои характеристики на чистото предано служене: 1) то е краят на всички страдания; 2) началото е на всичко благотворно; 3) донася вътрешно удовлетворение и щастие; 4) рядко постижимо е, уви; 5) отвъд освобождението е; 6) и е привлекателно дори за Бога.[1] Сега нека разгледаме някои по-подробни обяснения от Шрила Прабхупад за тези характеристики.

„Облекчение от материалните страдания. В „Бхагавад Гита” Богът казва, че човек трябва да Му се отдаде, изоставяйки всички останали ангажименти. Богът също дава и думата си, че ще защити такива отдадени души от последиците на всички греховни дейности.”[2]

Сарва дхарман паритяджа мам екам шаранам враджа[3] – всички останали занимания, минете отвъд тях. Дхарма означава дългът в човешкия живот. Надскочете дхарма, тези общи правила и отговорности. Мам екам – отдайте се само на Мен с еднонасочено внимание. Шаранам означава да приемеш подслон. Да приемеш подслон – това е като да си пристигнеш вкъщи. Много хубаво чувство.

И така, пътят на дхарма трябва да бъде следван. Освен в един случай – когато напълно си се отдал на Божията воля. Докато не си способен на това, не изоставяй дхарма отговорностите – основните принципи на човешкия живот. Затова е казано, че трябва да живеем в съответствие с принципите на дхарма, а да мислим и чувстваме в съответствие с принципите на раса – съкровената радост. Дхарма е подобаващият дълг, а раса е нашата изначална връзка с Всевишния.

Но тук е споменато и че Бог, Кришна, ще ни предпази от греховни последици. Най-сетне тема, която разбираме! Чистото предано служене е толкова теоретично; греховните дейности са ежедневната ни практика. Но веднъж Гурудев ми сподели лоша вест – че някои от бхактите слушат някаква глупава музика. Бях удивен да чуя, че подобно нещо е възможно! С ужас попитах: „О, Гурудев, каква ще бъде последицата от това?” А той отвърна: „Това вече е последица.” Тогава проумях, че трябва да поизгладя разбирането си относно действие-последица.

Но какви са тези греховни последици, какви са тези греховни дейности? Отново ли трябва да се сплашваме и самоизмъчваме с тази концепция за грях и вина? Да! Да, поизмъчете се малко. Защото за нещастие това е вярно. Допуснали сме много грешки. Списъкът ни е дълъг. И ако зависим от справедливия Бог, пътят на избавлението също би бил дълъг. Вие вярвате ли в Бога на справедливостта? Не, не сме поклонници на справедливия Бог. Искаме милостив Бог, който не пита откъде идваш, а се интересува накъде си се запътил.

Нещо подобно съм чел в една книга, заглавието ѝ е „Оста на живота”. Когато пътниците срещат селяните, жената не пита: „Откъде идвате?”, а: „Накъде отивате?” И след това учителят изпитва всички ученици: „Спомняте ли си как протече срещата?” Някои от момчетата излагат различни идеи, но в крайна сметка учителят посочва: „Не. Тя ни запита за посоката ни, а не за нашето минало.” Така че независимо от дългия списък с извършени грешки, ние всички имаме равносметка, но въпреки това има пряк път пред нас към освобождението.

 

(следва продължение)

[1] Рупа Госвами, „Бхакти Расамрита Синдху” 1.1.17

[2] „Нектарът на предаността”, Глава 1

[3] „Бхагавад Гита” 18.66



Leave a Reply