Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 07.01.2018 вечер, София)

(продължава от предишния петък)

Някои казват, че духовният напредък е труден. Други твърдят, че духовният напредък е лесен. Моят Гурудев казваше, че в живота в преданост има два начина за напредък – бавно и стабилно, и бързо и стабилно. Съществуват само тези две алтернативи. Разбира се, когато го срещнехме винаги беше много интензивно, никак не беше бавно, но определено беше стабилно. Защо? Защото в непосредствена близост до чист човек, цялото духовно вдъхновение се активира. Нещата започват да се случват. Има една особена вибрация, която ни помага да надмогнем ограниченията си. Затова няма значение бърз или бавен е вашият напредък, но трябва да е стабилен.

Духовният живот е активен тип медитация. С действията си, с думите си, с мислите си можем да служим на божествената цел. Такъв напредък е много истински. Дори и да го правим неволно или случайно, ще ни бъде от помощ.

Може ли да ви разкажа една малка история за това? Веднъж имало един крадец. Той си бил крадец по професия. Знаете, ако имаме семейна професия по традиция, ние сме добри в нея. „Баща ми беше крадец, дядо ми беше крадец и аз съм наследил от тях всички таланти да бъда добър крадец.“ Обаче този крадец бил малко амбициозен. „Да ходя по пазара и да крада разни дреболии е безсмислено. Това е твърде ниска класа. Трябва да докопам най-доброто от най-доброто. Единственото, което си заслужава да се гепи.“ Така той решил да окраде огромното богатство на един много заможен земевладелец. През нощта крадешком се вмъкнал в градината. Там висели да съхнат някакви дрехи, имало храсти, така че успял скришом да се промъкне близо до къщата. Отворил вратата и бавно се приближил към раклата със съкровища. Тъкмо щял да отмъкне всичко, когато не щеш ли ритнал една делва и тя изгромоляла. Веднага всички слуги в дома се втурнали да го хванат. Наложило се да изскокне през прозореца, не могъл да грабне кой знае колко съкровища със себе си, мъчейки се да избяга и да се скрие в двора. Но пазачите почти го настигали. Тогава стигнал до дрехите, които висели в градината да съхнат. Били шафранени на цвят. Той моментално омотал платовете около себе си – единия около тялото, другия около главата като тюрбан – и бързо седнал насред храсталака, досущ като садху в медитация.

Когато дошли пазачите, видели там един садху и рекли: „О, дандават пранам, намасте! Да си видял тук да тича един крадец?“ „Да, да! Ей натам хукна!“ На заранта всички в селото научили, че в двора е дошъл светец. И какво се случило? Селяните започнали да го посещават. Носели му чапати, ориз, дарения. Молели го за благословии. „Свамиджи, може ли да благословиш детето ми?“ И въпреки че бил крадец – пък един крадец може да те благослови единствено да станеш добър крадец – все пак трябвало да се държи като садху, затова казвал: „Да, разбира се! Благословен да е синът ти, благословена да е дъщеря ти!“ Мислел си, че по този начин ще има някакъв шанс да се измъкне. Обаче после осъзнал, че вече е прославен садху в селището. Нямало измъкване.

Колкото повече хора идвали за благословии, толкова повече ориз му носели. В крайна сметка той си рекъл: „Ами че това е по-малко рисковано, вместо да крада ковчежетата на земевладелците. Добър бизнес е. По-добре да раздавам благословии на хората. Не е кой знае колко трудно.“ Обаче какво се случило – започнал да раздава толкова много благословии, че в края на краищата самият той се променил. Сетне решил да се откаже от традиционното за семейството му препитание и станал садху – на практика без да го е искал. Бил искал просто да открадне нещо, а накрая се оказал садху.

Така че, скъпи мои, не знам какво е традиционното ви семейно препитание. Но внимавайте! Ако започнете с тези духовни практики, току-виж сте се оказали садху. Защо? Защото те са толкова проникновени. Те ще пречистят съзнанието ни. Повтарянето на мантри ще промени нашето съзнание. Това е много сериозно нещо. Ако прилагате метода, ще последва и резултатът.

Затова трябва да продължаваме с духовните си усилия. Може в самото начало мотивацията ни да не е 100% чиста. Но ако продължавате да следвате процеса, ще бъдете пречистени. Това е сигурно. Така че не се притеснявайте от недостатъците си; развивайте най-добрата си страна. Вие сте чиста душа. Малка част в нас е покрита от илюзия, но поначало сме чисти души. Именно това трябва да култивираме. От лъжовната си материална самоидентификация, от егото, да стигнем до истинските себе си. Виждате ли, това е духовният път – от фалшивото его към себе си. Пътуването е дълго, но пътят е славен.

(следва продължение)