Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 08.01.2017 сутрин, София)

Днес е специален ден. Точно както всеки друг в преданото служене. Днес е ден за пост – Екадаши. Това е единадесетият ден след пълна или нова луна. Време за малко себеотречение. Но не просто спазване на дори още по-специална диета, а момент да се празнува победата на Бог над материята. Всъщност това е смисълът на Екадаши. Тогава трябва да имаме Екадашита неспирно, нали – за да празнуваме победата на божественото над илюзията. Но нашият Бог е достатъчно милостив да разпредели Екадашитата само спорадично. Въпреки всичко, това е времето да помним Неговата победа.

Днес трябва да завършим нашето изследване на различните взаимоотношения с Бога. Остана само една от връзките, за която не сме говорили. Стана дума за пасивното отношение, за служенето, за приятелството и за родителската обич. Остана само едно, а именно любовните, интимни взаимоотношения. И тогава си мисля, че днес не е просто ден на себеотречение, а ден на добрата възможност да изучаваме или обожаваме – по-добре е да обожаваме – този божествен принцип.

Някои романтици казват, че най-значимото, най-интересното чувство на тази планета Земя в човешкия живот е любовната афера. Обаче дори още по-големите романтици биха рекли, че романтичната привързаност към Бога е най-важното нещо в цялото творение. Някои казват: „Бог е любов”. Други казват: „Любовта е Бог”. Откъдето и да тръгнем, все някъде ще се натъкнем на тази концепция за ентусиазираната привързаност и обич към божественото.

При все това, този божествен екстаз също се отразява на планетата Земя в телесното разбиране. Можем да кажем, че любовта, обичта, на най-ниското ниво е по-скоро инстинкт. Цялата природа действа на този принцип – инстинктивното привличане. Следващото ниво е този сладък трепет в сърцето – това е емоционалната страна на човешките взаимоотношения. Ако минем още по-нататък, съществува много дълбоко вкорененото човечно разбиране към другите, проявено като любов в щастливото съзнание. И най-сетне съществува най-необятният и дълбок духовен копнеж у нас.

Така че има голяма скала от разновидности, от различни отражения на тази привързаност. Затова трябва да я кондензираме до най-есенциалното ниво. Разбира се, има много какво да се каже за божествената любов. Но трябва да разберем, че от изпълняването на всички необходими правила и предписания ще последва осъществяването.

Нашият човешки живот е като училище, водоем пълен с уроци, от който черпим най-различен опит. В началото може да си мислим: „О, има толкова много предмети, които да изучаваме.” Обаче считам, само една е темата за изучаване в живота. Тя е най-финото, най-скришното, най-тайното изкуство – изкуството на божествената любов. Мисля, всички можем да се съгласим, че можем да живеем без крак, можем да живеем без мозък, но не можем да живеем без сърце. Ако то ни бъде отнето, оставаме като празна черупка. Затова трябва да пречистваме това чувство, да го кондензираме до такава степен, че да можем да го прилагаме в божествено служене.

Има множество различни начини да се обърнем към Върховния, но можем да кажем, че нищо не е по-привлекателно за Него, за Тях, от тази посветеност. И какъв е резултатът от подобна любяща посветеност? Резултатът е трепетът. От страна на кого? Кой ще бъде обзет от този трепет?

Отговор: Бог.

Свами Тиртха: Правилно. Божествената любов е толкова силна, че дори Бог не може да ѝ устои. Именно затова се възхищаваме на този принцип. И затова сме толкова щастливи, толкова благословени и толкова благодарни, че принадлежим към тази божествена школа.

(следва продължение)

 



Leave a Reply