Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 30.09.2017 вечер, София)

Въпрос на Павитра: Гурудев, бихте ли разказали моля някоя история от живота на Бхактивинод Тхакур?

Свами Тиртха: Той бил много силна личност. Бил е прорицател, а също и съдия. За известен период е оглавявал администрацията на храма в Джаганнатх Пури. Имал е много синове. А един от синовете му бил наречен на една служеща богиня в храма на Джаганнатх. Става въпрос за аспект на Вселенската Майка – Бимала Деви. И дарът на тази божествена Майка бил Бимал Прасад дас. Кой е този Бимал Прасад дас?! Никога не сме го чували! Може би ако го назовем с друго име – Бхактисиддханта Сарасвати Тхакур – тогава ще си спомним. Щом синът, Бхактисиддханта или Бимал Прасад, е бил сингха-гуру, гуру-лъв, само можете да си представите какъв е бил бащата.

Веднъж в близкото село дошъл един измамник-йоги, който се представял за Господ. Той действително имал някакви мистични сили, но и Бхактивинод знаел всички номера. Този Баба имал дълга коса. И какво направил Бхактивинод? Предизвикал го да си обръсне косата. Това бил начинът да го накара да изгуби силите си, понеже той бил насъбрал мистичната си мощ в косата. Но, скъпи братя, не е нужно да пускате коси. Недейте да събирате духовната си сила в своята фризура. Така че Бхактивинод бил много силен, разсичал на парчета заблудите.

Живеел в района на Навадвип. Това е като село в сравнение с Джаганнатх Пури, а по онова време на практика било джунгла. Но той имал някои много необичайни практики. Например, мантруването му било викане на висок глас. Вървял напред-назад в своята градина и викал светите имена. Толкова бил пренаситен с духовен копнеж, че не можел да се сдържа. И макар по онова време да не било открито дори рожденото място на Чайтаня Махапрабху – такава джунгла била навред – Бхактивинод имал видение за прекрасни, огромни храмове навсякъде наоколо. И какво се случило? След стотина години всичко това се проявило. В началото на 19ти век нямало нищо, а в края на 20ти век – високи куполи навред. Така че неговата визия била толкова могъща. Креативната му сила била толкова мощна, че започнала да се проявява.

Той осъзнал, че дълго време не бил запознат с ученията на Махапрабху. Но когато разбрал, че: „Спасителят е живял тук, в Бенгал!”, бил запленен. Бил толкова омагьосан от живота и ученията на Махапрабху, че започнал да работи много здраво за разпространението на проповедническата Му кампания. А когато вече имал няколко написани и преведени книги, съставил списък с важни дестинации в света. Толкова и толкова книги за Канада; толкова и толкова книги за Германия; за Русия толкова и толкова – по този начин разпространявал своята литература.

Много могъща личност. И в действителност той действал чрез синовете си. Чрез синовете и приятелите, като Гоура Кишор дас Бабаджи. Мисля, че е направил два или три различни коментара към „Бхагавад Гита”. „Обобщение на „Шримад Бхагаватам”, кратки разкази и духовни романи – бил много плодотворен писател. При това бил и поет. Пишел песните си на бенгали – за да достига директно до хората. Каквото имаме днес в нашата традиция, на практика е започнато от него. Той сякаш съживява скрития поток.

И още едно нещо: имал е много необикновен дневен режим. Денят му започвал в два след полунощ. Диетата му била чаша мляко и две чапати. Следвал екстремен ден. Някъде е записано в колко часа какво е правил – два-три часа сън, през останалото време мантрувал, превеждал, ходел на работа, това-онова… Чух за един предан, който толкова се вдъхновил от това, че решил да следва същия режим. Успял за съвсем кратко време.

Разбира се, ние се вдъхновяваме от примера на великите. Но трябва да видим каква е собствената ни позиция и да действаме в съответствие с нея. Как е казано? Прави най-многото, на което си способен, и мъничко повече. Прави най-доброто, и малко повече. Не прекалено много повече.

Всичко е въпрос на раса. Практикувайки добре, стабилно, ще постигнете. Всичко ще ви споходи. Ако пълната реализация би дошла преди да можете да я понесете, това не би ви било от помощ.