


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
Dec
9
Ако срещнете велики хора, духовни хора, те ще подложат на проверка вашата посветеност. Имахме един приятел, беше студент в Университета в Унгария. Веднъж той посети бхактите във фермата им в Нандафалва и предложи помощта си: “Мога ли да направя нещо? С какво да помогна?” По онова време Гурудев също беше там и веднага му каза: “Да! Можеш да ни помогнеш. Би ли изринал, моля те, торта под кравите?” Само си представете себе си в ситуацията: вие идвате – великият новодошъл – и изразявате своята готовност да служите с цялото си знание, натрупано в университета. Предлагате служенето си на велик духовен учител и той казва: “О, скъпи синко, иди да изринеш онази тор.” И какво се случва с този човек сега? Той все още е много добър приятел на бхактите, в момента е директор на една гимназия. Така че аз мисля, че той беше благословен от Гурудев чрез неговия пример да бъде честен, да бъде смирен и ако има някаква проста работа – да я свърши добре, ако има сложна работа – да я свърши добре.
И така, защо готовността ни бива поставяна на изпитание? Защото следвайки този път на посветеността, можете да постигнете съвършенство и затова трябва да сте много сериозни. И “тези практики са истинският живот на предания.”[1] Но какво е истинският живот? Истинският живот започва когато приключи фалшивият живот. Със смъртта на лъжливата ви идентичност, истинската ви самоличност може да се роди наново, да излезе на повърхността. Така че това е истинският живот – той не е прост, но е истински, истинският духовен живот.
А ако сме внимателни, от последната част на тази песен ще разберем метода как да прилагаме елементите на този процес. Защото тук Бхактивинода, който е бил съдия, много отговорен човек, а също и много уважавана личност в обществото в самото начало на двадесети век в Индия, казва: “Ще взема сламка трева между зъбите си” – това е начинът човек да изрази своето смирение. Разбира се, не е задължително да се следват тези формалности, така че ако искате да изразите смирението и покорството си пред своя духовен учител, няма нужда да тичате навън да търсите стръкчета трева. Но начинът е да изразим своето смирение – да покажем, че чашата ни е празна, че сме готови да бъде напълнена. И в това много смирено състояние на ума поднасяме своите дандавати, в лотосовите нозе на Рупа и Санатана, двамата Госвами. Това значи да изразим своята благодарност и смирение към висшестоящите. А след това ридаейки той казва: “Без съмнение аз съм най-долният сред човеците, но моля те, направи ме най-добрият като ме научиш на тези шест процеса.” Това означава, че следвайки този процес, ние, или вие, можете да станете най-добрите сред човешките същества. Коро хе уттама – направи ме най-добрият! Кой е най-добрият сред хората? Какъв е вашият критерий?
Премананда: Най-добрият е онзи, който проявява духовната природа на човешките същества и показва примера си и на другите, като ги съживява.
Свами Тиртха: О, това не е просто най-добрият, това е най-добрият сред най-добрите! Отговорът ти е много красив и много дълбок. Защото това означава, че по универсален начин, по всеобщ начин ние всички споделяме тази способност, че всички ние можем да станем най-добрите. Защо? Защото като души от духа ние имаме тази изначална, предвечна природа да бъдем съвършени. Единствено трябва да махнем завесата на илюзията и тогава съвършенството ни ще се прояви отново. И така, първо е съвършеният – онзи, който достига до нивото на своята духовна идентичност. А още по-висше от това е второто, което ти спомена – онзи, който може да вдъхновява другите също да стигнат до това ниво. И Кришна казва в „Гита”: “Мой най-скъп слуга е този, който помага на другите да разберат това божествено знание.”[2] Така че да бъдеш най-добрият не значи просто да се квалифицираш, но означава също и да служиш на другите, да помагаш на другите, да посветиш живота си.
Ямуна: Махарадж, преди няколко години една жена веднъж ви каза, че „Бхагавад Гита” е много песимистична книга, а вие много изненадано я попитахте: „Защо”? Тя отвърна: “Защото там се казва, че сред стотици хиляди хора, един ще тръгне по пътя. Сред стотици хиляди тръгнали по пътя, един може да постигне нещо. А сред стотици хиляди от онези, които са постигнали нещо, един може и да добие съвършенство.” Вие казахте: „И какво?” а тя рече: „Ами това е много песимистично!” Вие ѝ казахте: “Не, аз мисля, че „Бхагавад Гита” е много оптимистична книга,” а тя: „Е как така?! Какво оптимистично виждате в тези стотици хиляди?” и вие отвърнахте: “Много е оптимистично, защото има шанс някой да постигне и аз бих искал да бъда този някой.”
Свами Тиртха: Вие да бъдете този някой?
Ямуна: Вие!
Свами Тиртха: Това трябва да се е случило преди много дълго време.
Ямуна: Тогава каква е новата версия?
Свами Тиртха: Новата, подобрената версия е, че вие може да станете този някой. Това е дребната промяна, настъпила за тези години. Въпреки това „Бхагавад Гита” без съмнение е много песимистична. „Гита” е песимистична за каквито и да било материални постижения, но по отношение на духовните постижения е изключително оптимистична.
[1] От песента на Бхактивинода Тхакура „Шаранагати”
[2] „Бхагавад Гита” 18.69
Leave a Reply
