Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Krishna

“Ман-мана бхава мад-бхакто мад-яджи мам намаскуру мам евайшяси сатям те пратиджане прийо ‘си меВинаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, обожавай Ме и Ми отдавай почитта си. Така несъмнено ще дойдеш при Мен. Обещавам ти това защото си Ми много скъп приятел.”[1]

Ако искаме да открием същината на всички учения, на многото стотици стихове и напътствия, включени в „Гита”, трябва да търсим в последните глави. А есенцията, смисълът на този стих, се повтаря на доста места в „Гита”, показвайки, че съществува емоционален подход към Върховния. Защото много пъти се опитваме да търсим по най-различни начини – чрез анализ, чрез действие, чрез знание или отречение, чрез сила или чрез други методи, ала всъщност най-прекият досег с Върховния е любящият подход.

И какво казва Кришна в началото? “Винаги мисли за Мен.” Колко пъти сте чували този стих? Стотици, хиляди пъти, нали? Колко пъти учителите ни са казвали: “Мислете за Кришна”? Няколко думи, но е нужен цял живот да ги осъзнаем. Ман мана – умът ти да е в Мен. И така, ето го това ваше толкова специално качество – умът. Той трябва да бъде свързан с Върховния. Можете ли да сторите това насила: “Сега ще седна тук и ще мисля за Кришна”? Може и да е възможно за няколко минути, обаче после ще си спомните онова, за което не бива да си спомняте. “Трябва да забравя за всичките си материални занимания. Трябва да забравя за илюзията. Илюзия?” Незабавно умът наостря уши и илюзията става по-очарователна. Илюзията върши голяма работа. Тя добре си изпълнява служенето. Ако вие си изпълнявахте служенето по същия начин, тази мисия би процъфтяла. Защото илюзията проповядва много мощно – обещава много и дава много! На пръв поглед, тя задоволява желанията ви. Казват, че следващата кола ще е по-бърза – и тя наистина е по-бърза. Или че новият ви компютър ще е два пъти по-мощен – и той е. При все това, нещо липсва от всички оферти на илюзията и това е истинската заетост за ума.

Така че не е достатъчно, а и на практика е невъзможно, насила да се съсредоточи умът върху нещо. По-добре да открием естествената заетост на нашия ум. За щастие, казват, че Кришна е привлекателен. Така че Той е най-добрата тема за ума. Той улавя вниманието. И тогава това качество, тази функция на нашия ум по естествен начин се втурва към Него.

Чували сме също много пъти за различните функции на ума – мислене, изразяване на воля и чувстване. Това означава, че трябва да свържем всички тези функции с Върховния – да мислим за Него, да посветим волевите си усилия на Него и в крайна сметка да Му посветим и чувствата си.

“Винаги мисли за Мен”. Тази способност на ума е много полезна за човешките същества, защото знаем, че овладеният ум е най-добрият приятел. Но неовладеният ум е най-лошият враг. Затова по-добре да се сприятелим с ума си. А най-добрият начин да успокоим ума е да мислим за нещо удовлетворяващо. Нашият ум има силата да подбира – приема каквото харесва и отхвърля каквото не харесва. Но Шрила Прабхупада винаги казва, че трябва да бъдем интелигентни и да търсим най-висшата цел. Това означава – използвайте ума си да избере най-добрата опция. Санкалпа-викалпа, приемане и отхвърляне – това е функцията на ума. Ала на по-висше, на духовно ниво, умът започва да действа по различен начин. Нашата сила на волята, нашата санкалпа, желанието, решимостта ни са слаби. Силата на волята на Кришна е могъща – до такава степен, че Неговата воля се нарича сатя-санкалпа. Това означава, че желанията Му се сбъдват без никакви специални усилия. За Него е достатъчно да си помисли нещо и то просто се случва. Ами вие? Като си помислите нещо, то случва ли се? Понякога да. Например, когато си мислим за проблеми, те ни сполитат. Или ако започнем да си създаваме демони, вътрешни тъмни сили, те ще ни уловят. Но по същия начин, ако мислим за Върховния, ако мислим за нещо много чисто, ако вземем решение: „Аз ще посветя живота си на божественото,” това също ще се случи. Нима това означава, че вярата ни е умствена измислица? Тази вяра лъжлива ли е или истинска? Надяваме се, че е истинска.

 

 

[1] Бхагавад Гита 18.65



Leave a Reply