Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 08.05.2017 сутрин, Рила)

(продължава от предишния петък)

В предишното си раждане като елен, Бхарата Махарадж бил аутсайдер. В настоящото отново бил аутсайдер. При все това, вътрешното му удовлетворение оставало незасегнато. Така че дори понякога да сте малко аутсайдери, нека вътрешното ви удовлетворение остава непокътнато. И ако имате брамински шнур, не го оставяйте да почернее.

„Джада Бхарата работел само, за да изкара прехраната си. Неговите доведени братя се възползвали от това и го карали да работи на полето в замяна на малко храна, но в действителност той не знаел как добре да обработва земята. Не знаел къде да изравни пръстта и къде да я разкопае. Братята му му давали натрошен ориз, мазни питки, оризова плява, червясали и изгорели зърнени храни, залепнали за дъното на гърнето, ала той ги приемал с радост, като да били нектар. Не таял никаква злоба и се хранел, ликувайки.”[1]

Веднъж чух една история. Някакви хора отишли на духовен ритрит, много аскетичен – не можеш да говориш цял ден, трябва да седиш в медитация по повече от осем часа, а когато се храниш, можеш да напълниш паницата си един единствен път и само толкова можеш да изядеш. И една от много аскетичните практикуващи, знаейки, че само веднъж можеш да си напълниш паницата, донесла две паници. „Щом може само по веднъж, тогава ще дойда с две чинии.” Такава е човешката природа – „Отивам на аскетичен ритрит, за да се наслаждавам”. Както Учителя Беинса Дуно е казал: „Хората взимат най-голямата паница и най-малката мотика.” Мисля, че няма нужда от повече обяснения.

„По това време, жадувайки да се сдобие със син, главатарят на банда дасоити, произхождащ от семейство на шудри, поискал да обожава богинята Бхадра Кали, поднасяйки ѝ в жертва някой невменяем човек, считан за не по-добър от животно. Главатарят на дасоитите хванал един човек-животно, но той избягал и главатарят поръчал на последователите си да го заловят. Те хукнали в различни посоки, но не успели да го намерят. Бродейки тук и там посред нощ, прикрити от гъстия мрак, те стигнали до едно оризово поле, където видели възвишения син на рода Ангира (Джада Бхарата), който бил приседнал на един хълм, за да пази оризището от нападения на елени и диви свине. Последователите и слугите на дасоита сметнали, че Джада Бхарата по качества не се различава от човека-животно и решили, че той е перфектният избор за жертвоприношението. Лицата им грейнали от щастие, овързали го с въжета и го отнесли в храма на богинята Кали. След това всички разбойници, спазвайки свой въображаем ритуал за убиване на човек-животно, изкъпали Джада Бхарата, облекли го в нови дрехи, украсили го с накити, подобаващи за животно, помазали тялото му с ароматни масла, нагиздили го с тилак, сандалова паста и гирлянди. Нахранили го обилно, а сетне го отвели пред богинята Кали, поднасяйки ѝ благовония, кандила, гирлянди, сготвено зърно, млади филизи и кълнове, запели песни и молитви, и засвирили на барабани и рогове. После накарали Джада Бхарата да седне пред божеството. Тогава един от разбойниците, който действал като главен жрец, се наканил да поднесе кръвта на Джада Бхарата, когото смятал за не по-добър от животно, на богинята Кали, която да го изпие като ликьор. Затова взел един страховит меч, който бил изключително остър, и като го осветил с мантрата на Бхадра Кали, вдигнал го, за да убие Джада Бхарата.”[2]

Интересно, а?

Коментар: Плашещо.

Свами Тиртха: Плашещо. Затова ви препоръчах да не държите браминския си шнур черен. Може да загазите.

(следва продължение)

[1] “Шримад Бхагаватам” 5.9.11

[2] “Шримад Бхагаватам” 5.9.12-16