Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




OLYMPUS DIGITAL CAMERA

(продължава от предишния понеделник)

 “Казва се, че човек е установен в себереализацията и се нарича йоги (или мистик) когато е напълно удовлетворен по силата на придобитото познание и реализация. Такъв човек се намира в трансцендентността и е себеовладян. Той гледа на всичко – на чакъл, камъни или злато – по еднакъв начин.”[1]

Въпрос на Камен: Когато говорехте за двата вида виждане да гледаме на камъка като на злато и на златото като на камък – си мислех, че нашата визия е такава, понеже понастоящем се намираме в мая. Ако човек мине отвъд мая, има ли друга визия и каква би била тя?

Тиртха Махарадж: Да, златно и златно. Понякога виждаме Черно и Бяло. Друг път виждаме само Златно. А най-голямата мистерия е когато и трите са смесени.

Но философски погледнато, съществуват пет нива на реалност според ваишнавския начин на мислене. Едното е онова, което долавяте посредством сетивата си – това е пратякша, каквото виждате с очите. Второто е колективното съзнание на всички останали, придобито чрез същите инструменти, сетивата, но по събирателен начин. Третото е някакъв мъгляв образ – впечатления, интуиция, чувства – нещо идващо отвъд материята. Четвъртото е трансценденталната реализация или визия – това е адхокшаджа, отвъд способностите на сетивата. Там не виждате никаква разлика – няма златно, няма черно, няма бяло, няма нищо; само този уеднаквен пласт на битието. На практика това е нивото сат, съществуване, брахман. А отвъд него, казват, има и пето ниво, което много наподобява обстановката тук, на планетата Земя, обаче е напълно трансцендентално, и там отново има пъстрота, многообразие.

Може би това не говори нищо на някои от вас днес. Но ако видите нещо необичайно и ако познавате тази градация, ще знаете къде да съвместите тези впечатления.

Така че черно, бяло, златно… Това са в крайна сметка цветовете.
[1] „Бхагавад Гита”, 6.8



Leave a Reply