Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




Въпрос: Бих искал да ни разясните значението на онези чисто материални неща, които трябва да изпълняваме, следвайки духовния път. Имам предвид хигиена на тялото, миене на зъбите, поддържане на ред у дома – на тези най-простички материални неща и какво е тяхното значение? Защото някой може да си рече: “Окей, аз седя и мантрувам, свързвам се с Господ, поливам цветето на своята преданост, обаче изоставям всичко друго.” Това препятствие ли е по пътя?

Тиртха Махарадж: Ако имаш послушна съпруга – не. Аз мантрувам, пък другите работят – хубаво разпределение. Съгласен съм, че духовният ни напредък по някакъв начин се проявява в действията ни, отразява се в обстоятелствата наоколо ни. Ако вътре в нас цари порядък, отвън също ще е подредено. Но ние приемаме и следваме някакви материални стандарти единствено заради онези, които нямат друго мерило освен материалното. Защото повечето хора са с разбирането, че ако това е една прилична книга, то следователно и религията е читава. Много е лесно да се съчетае опитността с определено мнение.

Същевременно в традицията се казва, че с черни нокти не можеш да се върнеш във Ваикунтха. Дори шастра, ачариите и извисените учители се налага да образоват людете за съвсем основни неща. Но ако духовният учител дискутира въпроса как да се поддържа ред в храма, това не означава, че такова е нивото му. Или ако готвите заедно с духовния си учител, не бива да си мислите, че притежавате една и съща способност да разбърквате дала. Опитайте, неговият дал ще бъде различен. Защо? Заради способността му да разбърква? Или може би заради чистите нокти? Не, уверен съм, че е заради чистото сърце. Така че ако поддържате ноктите си в изрядна чистота, но сте неспособни да пречистите сърцето си, потропвате на дверите на Ваикунтха: “Аз дойдох! Вижте ми ноктите. Добре ли е така?” Те ще отвърнат: “Съжаляваме. Връщай се обратно! Още няколко обиколки там долу.”

При все това, по някакъв начин трябва да обявим поголовна война на илюзията, така че никаква илюзия да не може да се промъкне нито под ноктите ни, нито в сърцата ни, нито в съзнанието ни. Чистотата е близо до божествеността. Защото ако отвън цари безпорядък, ще бъде много трудно да поддържаме вътрешна хармония. Най-напред ще се появят валма смет по ъглите, сетне навсякъде; а после ще плъпнат и червеи. Така че доколкото ни е по силите трябва да се стремим да постигнем ниво саттва.

Тялото е система, която действа според енергийния внос. Ако вкарваме лоша, покварена, неподходяща енергия в системата си на каквото и да било ниво, това ще има своя ефект. Затова умиротвореното обкръжение може да спомогне нашето духовно развитие. В шастра има препоръки каква трябва да бъде обстановката: прекрасно, усамотено кътче с чуруликащи птички и с лебеди, плаващи по недалечното езеро. Повърхността трябва да е равна, да няма камънаци и трънаци, и никакви притесняващи елементи. Никакви хора. Никакъв шум. И никакви двадесет сантиметра сняг – това е строго забранено! Там бихте могли надълбоко да навлезете в своята медитация. А с какво разполагаме? София. Шум. Народ. Никакви лебеди – голям проблем! Никакво птиче чуруликане, единствено гракането на гаргите.

Така че понякога не можем да осигурим всички необходими съставки, но трябва да разполагаме с единствената най-важна съставка, а именно отдадеността. Чрез отдаденост дори и грешките се превръщат в украшения.

 



Leave a Reply