Sharanagati

Продължаваме с нашето изучаване на „Шримад Бхагавад Гита”. Този път ще прочетем заключителния стих в тази прекрасна творба:

“Сарва-дхарман паритяджя мам екам шаранам враджа ахам твам сарва-папебхйо мокшаишями ма шучах – изостави всички видове религии и просто Ми се отдай. Аз ще те избавя от всички греховни последици. Не се страхувай.”[1]

Ма шучах – не се тревожи! След като в предишния стих Кришна много добре обяснява какви са изискванията за доближаване до Върховния, като например “Винаги мисли за Мен, стани Мой преданоотдаден, служи Ми и Ми отдавай почитта си” – това са официалните изисквания – след това в много лично, приятелско настроение Той добавя: “Обещавам ти, че много скоро ще Ме достигнеш, защото си Мой добър приятел.” Така и официалната страна с изискванията, и толкова личната страна на нежното вдъхновение, досущ като приятелска прегръдка, са включени в предишния стих. А тук Той продължава: “Не се притеснявай!” защото и тук Кришна изисква нещо от Арджуна: “Отдай Ми се! Изостави всички останали занимания и се отдай на Мен.”

Ако чуем това послание и се опитаме да го приемем дословно, тогава какво ще бъде вашето разбиране? Това е много висше изискване. “Отдай Ми се и изостави всички останали ангажименти.” Той казва: “Сарва-дхарман паритяджя – остави всички други дхарми, всички останали задължения в човешкия живот.” Ако сме фанатици, ще си речем: “О, трябва да прекратим всичките си дейности и да се преместим в ашрама”. Местенето в ашрама е добра идея, обаче да се изоставят отговорностите – това не звучи добре. И точно както в случая с Арджуна, Кришна искал да постигне това, че той да изпълни най-висшия си дълг.

За тази цел трябва да определим кой е нашият най-висш дълг. Четирите основни цели на човешкото съществуване са дхарма, или добродетелта, религията; втората е артха, да се създават някакви блага; третата е кама, вашата емоционална сфера на общуване; и четвъртата е мокша, вашето освобождение, духовното ви бъдеще. Отвъд тях имаме парам-дхарма и тя е бхакти, божествената любов. И така, всички останали дхарми трябва да бъдат изоставени. И „отдай се на Мен” – накратко казано: „прави каквото ти казвам.”

“Мам екам шаранам враджа.” Екам означава ек, един. Мам – бъди предан на Мен, тъй като Аз съм единственият желан обект, едничката цел. Екагра – еднонасочено внимание, посветеност.

И така, как да изоставим всичките си задължения? Ние имаме толкова много задължения. Трябва ли да ги изоставим с един голям скок? Това трябва да бъде духовен, вътрешен скок. Всъщност, можете да изоставите нещата по два начина, както при високия скок. Има я летвата и можете да минете над или под нея. По същия начин, вие имате някакви задължения. Можете да изоставите задълженията си като не ги изпълнявате – това означава, че минавате под летвата. А можете да изоставите задълженията си като ги надхвърлите, като скочите над летвата. Ако изпълняваме най-висшия си дълг, това означава, че надхвърляме останалите си задължения. Като обичаме и служим на Кришна, всичките ни останали задължения и изисквания са осъществени.

И така, за да изпълним нещо изцяло, трябва да осъществим нещо по-висше. За да изпълним всички човешки дхарми, всички различни цели в живота, трябва да извършваме парам-дхарма, върховната заетост.

[1] Бхагавад Гита 18.66