Sharanagati

(продължава от предишния петък)

Независимо дали в Джаганнатх Пури или във Вриндавана, въпросът е в раздялата. А раздялата докосва сърцето. Срещата също докосва сърцето, но в по-малка степен. Обаче когато трябва да кажете „сбогом”, тогава боли. Тук виждаме, че въпреки че бхактите са емоционални същества, те се опитват да измислят какви ли не начини да отложат сбогуването. Привързани са към Махапрабху толкова много, че остават още пет до седем дни. А колко дълго можете да останете вие – максимум пет до седем дни, нали. Не е така, че отлагаме с една седмица, а разполагаме само с една седмица. Виждате, Кали Юга се забързва. Кое е по-добре – да се срещаме или да сме разделени?

Отговор: Колкото и безумно да звучи, когато си разделен от някого, винаги си с него. И по някакъв начин успяваш да изградиш живота си около спомена за този човек. А когато сте заедно, предусещаш предстоящата разлъка. И въпреки че е много силно и хубаво…

Тиртха Махарадж: …е плашещо. Всичко е точно така. Защото какво ще последва след срещата? Раздяла; а какво ще се случи след раздялата? Среща. Тогава кое е по-добре? Правилно, раздялата. Защото можем да очакваме отново да се срещнем, ала когато се срещнете отново, ще изпитвате този едва доловим страх: “Предстои ни раздяла”. Това се нарича пурва-рага, първа привързаност, привързаност отпреди. Когато Радха и Кришна се срещат, макар да са в пълен екстаз от тази среща, при все това най-вътре в сърцата си усещат това напрежение: “Ами ако трябва отново да се разделим?” Пурва-рага – рага означава привързаност, а пурва означава преди или предварително, първо. Така че дори и да се срещнете, съществува много фина концепция за раздяла, тя просто витае наоколо. Не е напълно проявена, просто е надвиснала и това е плашещо. Но когато сте разделени, когато разлъката е очевидна, имате надеждата, че ще се видите отново. Това не е нещо, което знаете, стаено в ъгълчето на ума ви, а нещо, което съвсем очевидно обсебва цялата ви същност. И така, в единението присъства много смътна концепция за раздяла, а в раздялата присъства много очевидна надежда за нова среща. Виждате как различните чувства и емоции са свързани и се стремят да се уравновесят.

Затова Махапрабху е заключил, че най-интензивното чувство е раздялата. И знаете, възможно е, например на нивото на човешките взаимоотношения, да страдате толкова много с някой мъж или жена, че да сте готови да изоставите неговата или нейната компания. „Дойде ми до гуша!” Но когато той или тя си отиде, тогава отново плачете: “О, толкова много ми липсва!”

И така, какво е животът? Когато сме заедно – плачем; когато сме разделени – отново плачем. Това било демонстрирано от Махапрабху тук. Когато трябвало да се сбогува с преданите, те плачели; когато решили да останат още една седмица – пак плачели. Какво е това? Да не би да е ревливата сампрадая?

Но какви са вашите чувства? Долавяте ли срещата с Кришна? Къде са сълзите ви, скъпи мои? Къде е вашата пурва-рага, боязънта пред надвисналата раздяла? А ако сте разделени, къде са сълзите ви? Без значение дали сме заедно или сме разделени, сълзи няма. Защо? Защото сме много умни.

Въпрос на Манджари: Казваме, че в материалния свят има време – минало, настояще и бъдеще – но в духовното небе съществува само настояще. Тогава, когато говорим за раздяла и среща, ние говорим за бъдещо очакване на нова среща или на предстояща раздяла. Това е малко объркващо за мен. Щом съществува само сегашния момент, защо през цялото време живеем с очаквания за бъдещето?

Тиртха Махарадж: Едва ли можем да проумеем на какъв принцип работи духовното небе, но при все това имаме някои насоки. А откровенията ни съобразно нивото ни, обяснявайки нещата в съответствие с него и използвайки изказ, който бихме могли да разберем.

Но в един смисъл, съществува ли въобще раздяла? Какво е раздялата? Тя е липса на единение, нали? Много е трудно да се даде позитивно определение за раздяла. Това е просто отсъствие на нещо. Даваме дефиниция за раздялата чрез единението. Това означава, че раздялата е много специален вид единение. На практика раздяла всъщност не съществува. Това е трик на йога-мая, за да ни свърже още повече. Може да оспорите: О, но какво е единението? Не можем да дадем позитивно определение за единение. Единението е нещо, което можем да дефинираме единствено посредством обратното – когато няма раздяла. Така че на практика единение не съществува. То е просто специален вид раздяла.

Така че какво бих могъл да кажа? Има неща, които не разбираме.