Archives

Calendar

October 2022
M T W T F S S
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 27.02.2007, София)

 „Някои гледат на душата като на нещо изумително, други я описват като изумителна, трети чуват за нея като за нещо изумително, докато някои, дори след като чуят за нея, изобщо не могат да я разберат.” *

Може да практикувате аскетизъм животи наред, но чрез божествения досег на чист преданоотдаден по-лесно ще разберете как така Кришна е Върховният. Този стих описва различните дейности на сетивата: като например слушане, гледане… Един вижда душата като изумителна, друг гледа на нея като на изумителна, друг е чувал, че е изумителна, друг я счита за изумителна, и т.н.. А други не проумяват дивността на душата дори след като са чули за нея. Всъщност това са методите, начините да се разбере нейната удивителност.

Нека разгледаме наблюдението. Интроспекцията или наблюдението е една от основните духовни пътеки. Това е пътят на монасите. Те се крият някъде високо в планините, в усамотение, отделени от обществото, и водят различен начин на живот – молят се дълго и съзерцават, наблюдавайки света. Като гледа как живеят людете, пред какви проблеми се изправят и как тече животът, човек може да узнае много. Като посадите семе в земята и след половин година пожънете реколтата, ще разберете толкова много. Ще разберете, че не със свои сили изкарвате прехраната си. В подобни дейности съвсем лесно се разпознава божествения досег на Бога.

Наблюдението означава също и елиминиране: елиминиране на това, което не е душата. Съзнанието изследва себе си, търси себе си. Стреми се да се идентифицира и най-напред се опитва да елиминира какво не е: аз не съм тялото, не съм материя, не съм дори мислите си, а нещо отвъд тях. Ако сме достатъчно решителни и сериозни в своето търсене, ще можем да открием какво не е душата. Да вземем за пример болката. Кой усеща болката?

Хари Лила: Умът. Всъщност мозъкът преживява всичко.

Тиртха Махарадж: Тогава болката съществува ли или не?

Хари Лила: Само в ума.

Тиртха Махарадж: Лесно е да се каже, когато нищо не те боли. Ала веднага щом те заболи някой зъб, ще си на различно мнение, нали? Ще кажеш: “Ох! Толкова е реална! Болката е твърде реална!” И ако някой дойде и ти рече: “А, това е само умът ти,” ще го изриташ навън.

Но е вярно: болката е неизправност в тялото, която рефлектира в ума като страдание. Ала чрез ума усещането се предава на душата, тъй като в крайна сметка душата е възприемащият.

Търсенето на идентичността ни е дълго търсене. “Аз не съм тялото,” добре, това е лесно за разбиране. Обаче “не съм умът” е по-трудно да се разбере. Така че наблюдението и елиминирането вървят заедно. И ако посредством това проникновено търсене достигнете до визията за душата, това е блажено състояние.
*„Бхагавад Гита” 2.29



Leave a Reply