Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 03.10.2017 сутрин, София)

(продължава от предишния понеделник)

Друг начин да елиминирате завистта: например, ако служите в ашрама, подсъзнателно завиждате на позицията на ашрамския отговорник, нали? Мислите си: „Той не си върши добре работата; аз мога да се справя по-добре. Отново сгреши, принуждава ме да върша служене…“ В такъв момент една много добра терапия е да ви се наложи да заемете същата позиция. Моментално ще разберете добрите и лошите страни на ситуацията. Гурудев често прилагаше това в Унгария: имахме, така да се каже, въртяща се система на ръководство. В рамките на един месец един предан беше отговорникът, на следващия месец друг предан поемаше ръководната позиция. И знаете, докато си изпълнител, или служещ, се бунтуваш; но веднага щом станеш водач проумяваш, че този бунт не е кой знае колко конструктивен.

Бхактивинод Тхакур също е дал съвет как да се контролират и променят тези лоши шаблони. Той казва, че например неверността в поведението трябва да се контролира чрез встъпване в свещен брак. Или гордостта да се овладява чрез смирено служене. Така че има как да се хармонизират и заменят тези лоши модели.

Завистта несъмнено е един от оставащите до последно врагове в духовния напредък. Но ако имаме доверие, че процесът ни въздейства, тогава ще имаме успех. Обаче както беше споменато, понякога дори духовните практики могат да донесат някои, да ги наречем съмнителни резултати в началото, като например усилване на гордостта; при все това трябва да продължим, пък по-нататък пречистването ще дойде. А най-доброто лекарство за всички подобни проблеми е чистото мантруване на светите имена.

Завистта също може да се контролира чрез споделяне. Завистта е друг вид привързаност. Привързан си към нещо, което не притежаваш. Тогава или се сдобий с въпросното нещо, или се отречи – обаче напълно, не само повърхностно.

Въпрос на Йогешвара: Бихте ли споделили моля от вашия период на ученик как сте се справили с тези врагове?

Свами Тиртха: Аз все още съм ученик и не съм успял да победя своята завист. Защото ви завиждам за вашата посветеност. Но се надявам тази завист да ми помага да израствам.

Завистта… да! Когато видях колко много Гурудев обичаше един друг предан, наистина завидях. Но това беше за кратко. Защото после разбрах: „Чакай малко, щом те са щастливи, и аз съм щастлив!“

Тогава проумях, че има нещо по-висше от собственото ми удовлетворение, тоест от това да се сдобия с вниманието на учителя си. Защото можах да видя как божествената обич се проявява. Нещо се разкриваше в тяхната връзка, нещо божествено! А дори да си просто наблюдател на едно такова божествено откровение ти носи пълно удовлетворение! И всъщност, аз все още съм фен на този свой брат, който беше любимият син на моя Гурудев. Разбира се, всички ученици бяха любими на нашия учител.

Но ако питаш за някакво лично преживяване, това е, което си спомням: аз се стремях да постигна вниманието му – както всички се стремим да получим същото внимание като останалите. Ала когато осъзнах, че това не е необходимо, станах много по-спокоен.



Leave a Reply