Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Кришна Преми: Когато говорим за любов и жертва, до каква степен жертвата е свързана с любовта?

Свами Тиртха: Има различни нива на жертва, както и различни обекти на жертва. Например жертвеното животно. Колко любов има в това действие? Не, не, не се смейте! Много, защото каква е мотивацията за приношението? Ако е да изкупим греховете си, убивайки животното, това е неправилно. Но ако искат да пожертват животното, за да го освободят от настоящото му животинско състояние в едно съвсем грубо тяло и елементарно ниво на съзнание, да дадат на тази душа по-добър шанс  – това е различна мотивация. Така че дори в един много насилнически акт могат да бъдат открити наченки на любов. Принципът винаги присъства.

Жертва без любов е… не бих казал противна, но не е нещо хубаво. Защото или е бизнес, или принуда. „Давам, но искам и да получа, мотивацията ми е да получа.” Добре, ако ви липсва по-висш мотив, правете го по този начин. Обаче е раджастично. Ако можем да правим жертва само по настояване и под принуда, това е тамастично. Ако извършваме жертва от посветеност, в знание, според дхарма – това е саттвично. Но ако правим жертвата си от любов – това е бхакти. Така че каква е мотивацията ви? Ако в акта на жертва мотивацията е онова любящо, нежно настроение на служене – тогава това е директно свързване. Защото всъщност не обекта трябва да пожертваме, а настроението, което влагаме в това приношение. Но не знам доколко това отговаря на въпроса ти.

Кришна Преми: Отговаря до голяма степен. По-специално въпросът ми касае жертвите, които правим ежедневно, например когато жертваме личното си благо в името на семейството.

Свами Тиртха: Това е нещо хубаво. Защото интересът на семейството е по-висш от интереса на индивида. Интересът на селото е по-висш от интереса на едно семейство. Интересът на страната е по-висш от този на индивидуалните поданици, и т.н. Така че ако винаги се отдаваме на по-високия, по-всеобхватния интерес – обикновено това е правилно. И накрая ще стигнем до най-висшия авторитет – Бога. Разбира се, това е в една свещена обществена структура. Може би не я откривате понастоящем, но принципно по-високото ниво на общност, по-високото ниво на интеграция изисква и заслужава служенето на по-ниските нива.

Ала трябва да осъзнаем, че животът ни има две страни, два аспекта – единият е индивидуалният, когато сме сами; другият е общият, социалният. Трябва да култивираме и двете страни по правилен начин. Има три принципа, които сме споменавали много пъти: служете на собственото си, лично духовно добро; бъдете полезни за останалите; и живейте за слава на Бога. Първите две са засегнати тук – винаги се концентрирайте върху личното си духовно благо, върху своя най-висш интерес; и същевременно бъдете полезни за околните. И двете изискват жертва. В „Гита” е казано: „Без жертва никой не може да е удовлетворен нито в този живот, нито в следващия”. Затова е по-добре да даваме, да извършваме някаква жертва. Защото Кришна е доволен от „малко вода, някое листо, някое цвете – ако Ми ги поднесете, Аз съм удовлетворен”[1]. Следващия стих си го прочетете у дома.

Но коя е най-добрата жертва за нас? Харинама.

[1] „Бхагавад Гита” 9.26