Archives

Calendar

August 2020
M T W T F S S
« Jul    
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31  

Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




incense2

(от лекция на Свами Тиртха, май 2013, София) 

(продължава от предишния петък) 

Въпрос на Кришна Преми: Когато говорим за любов и жертва, до каква степен жертвата е свързана с любовта?

Свами Тиртха: Има различни нива на жертва, както и различни обекти на жертва. Например жертвеното животно. Колко любов има в това действие? Не, не, не се смейте! Много, защото каква е мотивацията за приношението? Ако е да изкупим греховете си, убивайки животното, това е неправилно. Но ако искат да пожертват животното, за да го освободят от настоящото му животинско състояние в едно съвсем грубо тяло и елементарно ниво на съзнание, да дадат на тази душа по-добър шанс  – това е различна мотивация. Така че дори в един много насилнически акт могат да бъдат открити наченки на любов. Принципът винаги присъства.

Жертва без любов е… не бих казал противна, но не е нещо хубаво. Защото или е бизнес, или принуда. „Давам, но искам и да получа, мотивацията ми е да получа.” Добре, ако ви липсва по-висш мотив, правете го по този начин. Обаче е раджастично. Ако можем да правим жертва само по настояване и под принуда, това е тамастично. Ако извършваме жертва от посветеност, в знание, според дхарма – това е саттвично. Но ако правим жертвата си от любов – това е бхакти. Така че каква е мотивацията ви? Ако в акта на жертва мотивацията е онова любящо, нежно настроение на служене – тогава това е директно свързване. Защото всъщност не обекта трябва да пожертваме, а настроението, което влагаме в това приношение. Но не знам доколко това отговаря на въпроса ти.

Кришна Преми: Отговаря до голяма степен. По-специално въпросът ми касае жертвите, които правим ежедневно, например когато жертваме личното си благо в името на семейството.

Свами Тиртха: Това е нещо хубаво. Защото интересът на семейството е по-висш от интереса на индивида. Интересът на селото е по-висш от интереса на едно семейство. Интересът на страната е по-висш от този на индивидуалните поданици, и т.н. Така че ако винаги се отдаваме на по-високия, по-всеобхватния интерес – обикновено това е правилно. И накрая ще стигнем до най-висшия авторитет – Бога. Разбира се, това е в една свещена обществена структура. Може би не я откривате понастоящем, но принципно по-високото ниво на общност, по-високото ниво на интеграция изисква и заслужава служенето на по-ниските нива.

Ала трябва да осъзнаем, че животът ни има две страни, два аспекта – единият е индивидуалният, когато сме сами; другият е общият, социалният. Трябва да култивираме и двете страни по правилен начин. Има три принципа, които сме споменавали много пъти: служете на собственото си, лично духовно добро; бъдете полезни за останалите; и живейте за слава на Бога. Първите две са засегнати тук – винаги се концентрирайте върху личното си духовно благо, върху своя най-висш интерес; и същевременно бъдете полезни за околните. И двете изискват жертва. В „Гита” е казано: „Без жертва никой не може да е удовлетворен нито в този живот, нито в следващия”. Затова е по-добре да даваме, да извършваме някаква жертва. Защото Кришна е доволен от „малко вода, някое листо, някое цвете – ако Ми ги поднесете, Аз съм удовлетворен”[1]. Следващия стих си го прочетете у дома.

Но коя е най-добрата жертва за нас? Харинама.

 

[1] „Бхагавад Гита” 9.26

 



Leave a Reply