Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(от лекция на Свами Тиртха, 05.05.2018, Рила)

Досега говорихме за някои аспекти на святото име. Можем да кажем много за мантруването; а можем и да мантруваме. Всъщност има два начина да се добие опитност по отношение на кой да е предмет или тема, включително и живота. Или се оставяш на живота като преживяване, тоест просто го живееш; или наблюдаваш нещата, които се случват – наблюдаваш какво се случва на самия теб, наблюдаваш живота на другите, и така достигаш до някои заключения. Ако обхватът ни е прекалено ограничен, тогава най-вероятно и опитът ни ще е ограничен. Жабата, която живее в кладенеца си мисли, че това е цялата вселена. И ако някоя жаба-пътешественик дойде и ѝ каже: „Ще ида да видя морето,“ жабата от кладенеца ще отвърне: „Море? Че какво е това? Тук е цялата вселена? Какво може да има отвъд?“

Ако обхватът на опита ни е твърде ограничен, тогава най-вероятно и разбирането ни ще е ограничено. Така че или живеете в много тясно, ограничено обкръжение, или наблюдавате нещата. Но ако и способността ви да наблюдавате също е ограничена, няма да стигнете до верни заключения. Ако се съгласим по този въпрос: че има два начина да се стигне до дадени заключения – или сами се предоставяте на опита, изпитвате го сами; или разсъждавате върху него – мисля, че можем да приложим същия метод и спрямо махамантрата, святото име, като медитация.

Разбира се, тук както наблюдението, така и практиката се опират на духовно желание. Като казвам да наблюдаваме или да изучаваме святото име, какво имам предвид? Имам предвид да изучаваме становищата на по-старшите ачарии. Изучавайте мнението на другите, като най-вероятно това ще ви помогне да формирате и собственото си мнение. Другата възможност е да започнете да мантрувате, да го опитате сами.

Тези два метода всъщност не са отделени един от друг. Ако изучаваме становищата на други по-старши практикуващи, това ще помага на вкуса ни да расте; а колкото повече вкус развиваме, толкова по-добре ще разбираме становищата на другите. Съгласни ли сте? Имам едно смирено предложение: нека опитаме да приложим и двата метода. Нека научим нещичко от старшите ваишнавски ачарии; и освен това нека се опитаме да вкусим самите ние святото име. Защото ние можем да имаме много различни мнения за процеса и за ефектите на святото име като цяло, но каква е дълбочината на разбиране на старшите ачарии?

Разбрахме, че ценим святото име като философски камък – до каквото и да се докосне, то се превръща в нещо друго. Променя природата си. Името е чисто, съвършено във всяко отношение и донася всички благословии. Дори и да не долавяме тези резултати да се случват съвсем очевидно в живота ни, поне теоретично трябва да приемем тази дефиниция. И след това можем да опитаме. Затова предложението ми е да прочетем нещо от тълкуванията на Джива Госвами към святото име, към махамантрата.

Джива Госвами е философът сред госвамите. Той бил малко по-млад от старшите госвами като Рупа и Санатана, но приносът му за фундамента на ваишнавската философия е безмерен. Написал е трактати за основните ѝ аспекти и като цяло за основните философски въпроси. Това са Сандарбхите; той е написал шест Сандарбхи. Те са многообхватни творби на ваишнавската теология. Ако някой например иска да защити ваишнавската вяра, трябва да се консултира със Сандарбхите на Джива Госвами. Обаче те са сложни. Той е много добре подготвен за дебати. И същевременно е много интензивно практикуващ. Затова трябва да изучаваме неговите тълкувания към махамантрата.

(следва продължение)



Leave a Reply