Sharanagati
Collected words from talks of Swami TirthaOct
1
(от лекция на Б.К.Тиртха Махарадж, 2 септември 2006, София)
Има различни начини да се подхожда към молитвата. Дълго, дълго време искаме да постигнем собствените си цели, амбиции и желания – те не непременно са погрешни, обаче са простички. Но сетне, още на първите философски лекции разбираме, че не е добре да се молим на Кришна за себичните си желания. Тогава ставаме шизофреници – копнеем да се осъществят толкова много неща, но знаем че е забранено и лошо да се молим за тях. Не е ли така? И от силни, здрави хора с характер, след като се заемем с тази йога се превръщаме в шизофреника на 21-ви век. Бива ли така? Нима това е, което искаме. Вероятно не. Ние искаме да сме здрави и силни. И е редно да осъзнаем нивото си. Ако все още се нуждая от помощта на Кришна – към кого другиго да се обърна, на кой друг да се моля? Именно НЕМУ трябва да се молим.
Тъй че недейте да се обременявате като се стремите да си забраните да се молите. Ако имате нужда от нещо, просто го изразете. Но не пъхайте всичко в своя джоб. Бъдете готови да споделите онова, което сте получили, с останалите.
Освен това трябва да се научим как да се молим. Съществуват различни видове молитви, като например да молим за благословии, за опрощение. И най-сетне когато достигнем до истинската равнина на молитвата, започваме да славим Бога.
Щом се намираме под закрила, това означава, че имаме към кого да се обърнем. Каквито и проблеми – или пък щастие – да ни сполетят, имаме съветник, имаме партньор. Така че Кришна е готов да ни служи; но доколко ние сме готови да Му служим? Можете да изразите простичките си молитви: „О Господи, мисля че имам нужда от това – но какво е Твоето мнение?” Това е много важна част. Защото свободно можете да кажете: „Нуждая се от това, нуждая се от помощта Ти”. Не бъдете параноици: „Дали да поискам? Дали да се моля? По-скоро не… А може би да… Не е редно…” Не, просто отдайте молитвите си. Но винаги оставете на НЕГО решението.
Защото по този начин действаме като Него, нали? Той дава същия избор на Арджуна: „Казах ти всичко – сега ти решаваш.” По същия начин и вие може да разкажете всичко на Кришна. Но накрая не забравяйте да добавите: „А сега от Теб зависи да решиш какво желаеш.”
Защото всъщност винаги всичко се случва според Неговия избор. Тъй че по-добре да сме мъдри още от самото начало и – тъй да се каже – да „Му предоставим възможността”; но и да сме доволни от това, което получим.
Обаче от това ниво на начинаещи (каништха) където се молим единствено за себе си, ние искаме да се квалифицираме и бързо да достигнем средната степен (мадхйама) – да се молим за другите. Нали, защото не сме начинаещи, практикуващи сме и искаме да се молим за другите. „Мой Господи, не искам нищо за себе си, единствено за другите се моля.” Но дори и тогава, ако още пазим умствената нагласа на начинаещи, можем да извършим духовно насилие. Какво означава това? Ако например се молим на Господ: „Боже, моля те направи Дамодар такъв или онакъв. Нека действа така, както аз съм намислил.” Защото много пъти имаме такова усещане: „О, може би този мой приятел може да стане бхакта. Моля те, направи го бхакта!” Това е все същото нещо! Искам да наложа СВОЕТО желание над този човек с посредничеството на Господ. Не е ли така? Често се случва. Макар да си мисля че „О, аз се моля за него.” Не. Молим се за СВОЕТО желание, което да се сбъдне върху него. Чувствате разликата, нали?
Как тогава да се молим за другите? Ако се молим ЗА някого, не бива да натрапваме своето желание върху него, а да призовем милостта на Бога, да насочим вниманието Му към този човек: „Моля Те, дай му милостта Си. Направи гладък пътя Му.” По такъв начин вниманието ни, силата на молитвата ни са насочени към този човек и към Бога и тогава ще случва хубава трансмисия. Тъй че трябва да сме много внимателни в молитвите си, понеже са много могъщи. Колкото е по-чист човек, толкова по-мощна е молитвата.
И така, не забравяйте да се молите за себе си, по начина който обсъдихме: „Такова е моето мнение, такова е желанието ми, но какво мислиш Ти?” – недейте да пропускате втората част. Не забравяйте да се молите и за другите: „Моля Те, помогни им, направи пътя им по-лек и по-гладък.” И накрая не забравяйте да се молите в настроение на възхвала. В „Ишопанишад” има едно възклицание към Бога: „О мой Господи, велик като огъня!” Просто възхвала: „Ти си велик! Ти си сияен! Ти си могъщ!” Това е общото разбиране за Бога – Ти си велик. Обаче ние сме дуалисти, затова се молим с допрени длани. Защото в допрените си длани можем да поберем цялото съзидание, можем да поднесем всичко, което имаме.