


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
(от лекция на Свами Тиртха, 02.01.2018 вечер, София)
Много съм благодарен, че мога да идвам и да ви посещавам. Някои хора обичат да пътуват, аз обичам да пристигам. Защото мнозина тръгват, но малцина стигат. Въпреки всичко, целта не е да потеглиш, а да пристигнеш. Началото на нашия човешки живот вече е дадено. Но започнали ли сме наистина своето пътуване? Какво да говорим за пристигане у дома? Пътешествието определено е дълго, но пътят е славен. Защото чувствам, че най-висшата сила, която можем да си представим или усетим, е силата на любовта. Особено когато става дума за божествената любов. Затова нека я ценим като най-скъп идеал в сърцето си. Тя е като език, който всички разбираме, изначалния език.
Ами вие? Обичате да пътувате или обичате да достигате местоназначението си?
Баладев: Най-много обичаме, когато Вие пристигате.
Свами Тиртха: Значи вие нищо да не правите? Пак аз да работя.
Ведавид: Зависи с кого пътува човек.
Свами Тиртха: Да, по този дълъг път ние имаме спътници. Веднъж Гурудев попита: „С каква цел ваишнавите са ни изпратени от Кришна?” Ние се объркахме, опитахме се да измислим някакви отговори. Накрая той рече: „Ваишнавите са ни изпратени, за да можем да им служим”. Така че те за нас са нещо свято. Това е основата на нашето общуване. То е като визия; не навик, а виждане. Отношение към реалността в такова любящо, служещо, приятелско настроение.
Така че дали ни харесва пътуването или пристигането – и двете са добри. Разбира се, вярно е и това, че ако не тръгнеш, няма никога да стигнеш.
Навремето имахме приятел, доста увлечен по преданото служене, който искаше да се присъедини към групата на преданите. Тогава един много скъп приятел на Гурудев беше на посещение и даваше лекция. И този младеж зададе въпрос: „Каква е вашата препоръка, ако някой иска да поеме по духовния път и има желание да се присъедини към преданите?” Отговорът беше много кратък. „Не се колебай!”
Така че по-добре да тръгнем колкото е възможно по-скоро, защото няма как да знаем какво ще се случи утре. Ако нещо е даденост днес, въобще не е сигурно, че утре също ще бъде достъпно. Обаче това не важи за кармичните последици. Ако днес имате някаква кармична последица, тя ще ви споходи и утре. Но ако имаме шанс за служене, не е сигурно, че той ще ни е гарантиран и утре. И така, можем да пропуснем възможностите, но никога няма да пропуснем последствията. Това показва, че божествените възможности са много по-висш принцип от обикновените кармични последици. Защото кармичните последици са неизбежни, но божествената подредба винаги е несигурна в един смисъл. Последиците няма как да не се случат, те ще дойдат. Но божествената милост не е по принуда, тя е волна. Тя е свободен дар.
(следва продължение)
Leave a Reply
