


Sharanagati
Collected words from talks of Swami Tirtha
(от лекция на Свами Тиртха, 18.08.2017 сутрин, Лудащо)
Животът като цяло е добър. Животът в преданост особено е по-добър. А осъщественият живот е най-добър. Но какво е това осъществяване, какво е това съвършенство? Мисля, че през последните няколко дни имахме въведение в него. Бавното съвършенство е когато водите много съсредоточен и осъзнат живот – осъзнати сте за истината, осъзнати сте за себе си, осъзнати сте за действията си и можете да контролирате каквото си поискате. Но интензивното съвършенство е когато сте осъществили предишната степен и след това губите контрол. Когато вече не можете да владеете ума си, интелекта си, чувствата си. Но чакайте малко, та това се случва навсякъде. Хората са неспособни да овладеят нищо. Не могат да контролират думите си, емоциите си; избухват на всяка втора секунда. Нима това означава, че са на нивото на интензивното съвършенство? Едва ли. Те минават под предишната летва, без дори да са достигнали степента на контрола.
Затова вместо липсата на какъвто и да било контрол, и вместо бавното съвършенство на контрола, нека встъпим в по-висшия тип съвършенство, интензивното съвършенство, когато по много фин начин се преминава отвъд очакванията.
Както казах, животът е хубав; по-добре е да се живее, отколкото да не се живее. Защото живот означава възможност да осъществим нещо. Ако идвате в този живот с мисия, много хора ще си мислят, че сте егоист. Затова има правила, които да се следват, за да се избегнат грешките, включени автоматично в живота като опитност, както и специфично в духовния живот.
Трудно е да се използват такива възвишени думи, но при все това трябва да намерим мисията на живота си. Най-общо можем да кажем, че целта ни е да намерим пътя си обратно към дома, при Бога. Да се завърнем в духовната реалност. Бхактивинод Тхакур казва, че целта на живота, или съвършенството на живота е когато си възвърнем изначалната функция на душата, която е любящо настроение на служене към Върховния. И това е много славен път. Защо? Защото се казва, че слугата на царя също живее в двореца.
Но отвъд формалното съвършенство и официалната величествена и малко страховита концепция за върховната реалност, ние се нуждаем от нещо, което можем да изпитаме, което можем да преживеем и съответно да споделим. Духовният живот е нещо, което можете да споделите, с което можете да живеете. Не е някакъв официален режим, то е животът ви, то е ваша… не втора, а първа природа. Кришна също иска да изрази Своето милостиво отношение, съкровената си прегръдка, не само величественото си дистанцирано отношение, айшваря. Защото и Той се нуждае от близка връзка.
Нека ви дам пример за този духовен живот, в съответствие с който можете да живеете. Знаете, че в Индия ще откриете толкова много чудни неща. Когато пътувахме с Дина Бандху Прабху, той беше очарован от чадара[1]. И всеки път когато даваше своите над сто лекции за индийското си пътешествие, за да вдъхновява хората, винаги споменаваше и демонстрираше този „многофункционален преносим пуловер”. Това е чадарът, удивително нещо. Трябва да призная, че и аз съм влюбен в чадара. До такава степен, че исках да го въведа като престижен знак за постигната степен в бхакти. Първоначалната концепция беше, че чадарът е само за посветените в браминство предани, нещо като униформа. Обаче какво се случва днес? Този многофункционален брамински мобилен пуловер завива някое дете. Защото нашият Бог е милостив, Той иска да завива децата. Той ги харесва. „Забрави своята официална концепция за униформа. Аз искам да ги защитя. Харесвам ги.”
Какво искате да бъдете? Надут официален пандит – или дете? Какво съвършенство искате? Отвъд официалното съвършенство, нуждаем се от простичко съвършенство.
[1] Чадар – голям индийски шал
Leave a Reply
