Sharanagati

(от лекция на Свами Тиртха, 04.05.2018, Рила)

(продължава от предишния понеделник)

Трябва да се позовем на шастрите – какво казват те за природата на святото име.

„Нама чинтаманих кришнах чайтаня-раса-виграха[1] – Святото име е като трансцендентален сбъдващ желанията камък; то дарява всички възможни благословии, тъй като не се различава от Кришна. Всички различни трансцендентални видове сладост са въплътени в святото име. Святото име е съвършено и пълно във всяко едно отношение. Безукорно чисто, вечно и благословено, понеже няма разлика между името и онзи, когото то назовава.”

И така, нам, нама, името, е чинтамани – сбъдващ желанията камък. Нам, името, е много чувствителна тема в хиндуистката философия. Казва се, че проявеният материален свят е разделен на имена и форми. Именно затова можем да знаем кое какво е и кой кой е – понеже е подреден по имена и форми. Ако не беше така, щеше да е като супа – всичко щеше да е едно в нея, като пюре. И така, разликата се дава от имената и формите. Супата си е супа, обаче вътре в нея има моркови и разни други съставки. А това донася повече вкус. Бебетата са доволни и с крем-супа, пюре. Разбира се, никой не ги и пита доволни ли са или не. Това им дават. Но ако вие трябваше да ядете една и съща супа през целия си живот, нямаше да сте удовлетворени. Ще искате различни, отделни неща.

По подобен начин, ако в началото на духовното ви търсене ви съобщят, че съществува единен принцип, скрит зад всички различни проявления, това може и да ви удовлетворява. Обаче по-нататък ще поискате и морковите. Ще потърсите нещо истинско в този хомогенен разтвор. Тогава ще конкретизирате духовното си търсене по-точно. Въпреки че можем да се съгласим: трансцендентността не може да бъде назована с име. Може би има само едно име: неразбираема. Обаче състрадателния Бог, личния ви спасител, можете да назовете по име. Затова името на Бога, божественото име, е напълно различно от материалните имена – каквито са имената и формите. Защото материалните имена определят границите на дадено нещо, за да може то да бъде посочено. Така че името и формата са един вид ограничение. Обаче за Кришна Неговото име не е ограничение; то е измерение, което Той използва, за да се изрази. Затова се казва, че святото име, божественото име е чинтамани – каквото докосне святото име, се променя в съвсем различна категория.

И то ще дари всички възможни благословии. Вие какви благословии искате? Някакви евтини материални неща – можете да ги имате. Не бих казал: „Мантрувайте светите имена, ако имате материални стремежи,“ но хората тъй или инак го правят. Понякога мантруването е примесено, не чисто. Това се нарича мишра-бхакти. Когато някакви други амбиции се намесват в духовната ви практика, това се нарича мишра-бхакти. Мишра означава „миш-маш“. А вие знаете какво е миш-маш – когато няма нищо специфично. И така, мишра-бхакти няма да ни отведе до най-висшата цел, а може да даде някакви посредствени резултати. Трябва да прецизираме мотивацията в своето мантруване, в своята връзка със святото име.

(следва продължение)

[1] “Чайтаня Чаритамрита“, Мадхя, 17.133