Sharanagati

Collected words from talks of Swami Tirtha




(продължава от предишния брой)
“Като показа смаян стиха на Сварупа Дамодара, Чайтаня Махапрабу го запита как Рупа Госвами е могъл да разбере неговата умисъл.” [1] Всъщност, Сварупа Дамодара бил цензор за всичко, достигащо до Чайтаня Махапрабху. Всичко минавало през него и той проверявал дали е подобаващо за вкуса на Махапрабху. Защо? Защото Махапрабху бил толкова чувствителен, че ако до Него достигнели някоя идея, стих или послание, които откликвали на чувствата Му, Той незабавно губел свяст. Но досегнело ли Го нещо, което не било в унисон с чувствата Му, припадал с двойна сила. Затова Сварупа Дамодара бил досущ като предпазен щит за Махапрабху: “Само през мен!” Но тук, виждате, посланието стигнало без него. И веднага последвал ефектът – Махапрабху изпаднал в екстаз.
А знаете, екстазът понякога се проявява в божествена лудост. Тогава човек се държи по много необикновен, неочакван начин; не можеш да предвидиш как ще постъпи. Най-напред удря Своите предани; после ги прегръща! Много необичайно! Затова Сварупа Дамодара искал да направи ситуацията по-спокойна, по-лека, по-проста: “Не смущавайте учителя.”
“Шрила Сварупа Дамодара Госвами отвърна на Бог Чайтаня Махапрабху, “Щом Рупа Госвами е успял да разбере мислите и намерението Ти, значи има специалните Ти благословии.” Богът каза, “Бях толкова доволен от Рупа Госвами, че го прегърнах и му дарих всички необходими сили, за да проповядва култа на бхакти.”[2]  Това е друг признак на божествен екстаз – липсата на памет. Той споменава само прегръдката! Не казва нищо за шамара по лицето. Макар че би следвало да знаем, че най-вероятно специалните благословии са били предадени чрез допира на дланта. Както лечебната сила преминава у болния чрез божествения досег. Но това било по-тайно от прегръдката. Прегръдката всеки я разбира, нали? “О, Бог е милостив!” Обаче шамарът по лицето? Това е много сладостна връзка с Бога. Де да можехме да я постигнем!
“Приемам Шрила Рупа Госвами за напълно подходящ да разбере поверителния вкус на преданото служене и предлагам да му го разтълкуваш в дълбочина.” По-късно ще опиша подробно всички тези събития. Сега дадох само кратко резюме.” [3]
Затова се казва, че “Чайтаня Чаритамрита” е учебникът, наръчникът за живота в преданост. Ако искаме да сме преданоотдадени, нека следваме този пример. И където и да намерим това толкова интензивно и пречистено божествено настроение, нека се втурнем и да се включим там. С цялото си старание трябва да сме готови да подпомогнем и да служим така, че това настроение да се разраства. Защото то е описано тук (в “Чайтаня Чаритамрита”), за да се прояви и на други места. И така, където присъстват подобна интензивност на чувствата и подобна чистота на намерението – това е божествено.
Може да кажете: лесно е било преди петстотин години. Но не използвайте това за извинение. Имаме пълната възможност да живеем в такова чисто състояние на съзнанието.
Това е само един малък параграф от забавленията на Чайтаня Махапрабху, но дори от тази съвсем кратка история можем да извлечем такава благодат! Затова, моля ви, старайте се да я пазите в сърцата си и ако някой път получите плесница, не унивайте, това е специална благословия, която ви упълномощава със сили.
1. “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.71
2. “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.72-73
3. “Чайтаня Чаритамрита”, Мадхя-лила, 1.74-75


Leave a Reply